Проф. Генчо Начев: Ако един хирург е направил за 3 г. само 20 операции, трябва да се вземе сертификатът му

  Как да се застраховаме от лекарски грешки? Защо трябва да има национална здравна карта? Могат ли болниците да се оценяват като хотели? И с какво е вреден монополът на НЗОК? Отговорите дава кардиохирург №1 и шеф на специализираната кардиоболница "Св. Екатерина" в София проф. Генчо Начев.

  - Проф. Начев, напоследък нашумяха няколко фрапантни случая на немарливост, довели до смъртта на родилки. Националната пациентска организация предложи да се създаде независим медицински одит, в който да влизат освен лекари и представители на пациентите и общественици. Според Вас удачно ли е това?

 - Проверките трябва да се правят от експерти, а не от хора, които нищо не разбират от лекарската професия. Представителите на пациентите биха могли да бъдат допускани като наблюдатели при проверките на "Медицински одит" към здравното министерство. По този начин ще могат да дават мнение и да сигнализират при съмнение за изопачаване или прикриване на истинските резултати. Според мен трябва да бъде създадена Лекарска камара, която да следи за работата на докторите и на 3 г. да прави анализ на базата на медицинската документация за броя и качеството на направените от даден лекар консултации и интервенции. По този начин онези, които не покриват изискванията, ще трябва или да специализират допълнително, или да си търсят друга работа. Например ако един хирург е направил за 3 г. само 20 операции, трябва да се вземе сертификатът му, защото се е дисквалифицирал. Под лупа трябва да се гледат и да се взимат съответните мерки и при много лоши резултати - висока следоперативна смъртност, чести и сериозни усложнения и др.

  - Вие лично по колко операции правите годишно?

  - Средно по 400 големи сърдечни операции.

  - Трябва ли да има класация на най-добрите хирурзи, клиники, болници?

  - Щом има класиране на най-добрите университети и колежи, логично е да има и за лечебните звена. Впрочем, такова отдавна се прави в САЩ по определени критерии, включително и мнения на пациентите. Ако някой търси кардиохирург, може да се ориентира от класацията на най-добрите кардиохирургии и специалисти. Ако се интересува от възможностите за трансплантация, може да се запознае с най-добрите трансплантационни центрове за бъбреци, черен дроб, сърце или комбинирани. У нас това може да се прави от здравното министерство или Лекарската камара, ако бъде създадена. Ще има благородна конкуренция за по-качествени медицински услуги, тъй като класацията ще е динамична, т.е. ще се променя според новите резултати.

  - Намерението на правителството да направи промени в Закона за лечебните заведения и НЗОК да сключва договор с оптимален брой болници за даден регион също ще роди конкуренция. Няма да е длъжна да работи с всички, както е сега...

  - Да, и това е положително. Въвеждането на Национална здравна карта ще спре източването на пари от касата и ще гарантира по-добро качество на услугите, тъй като НЗОК ще избира болниците по много критерии - качество на апаратурата, квалификация на кадрите, клинични резултати, възможност за 24-часово покриване на дейностите. Това ще даде възможност НЗОК да определя къде каква медицинска дейност да се развива. Например в Северозападна България има една-две лаборатории по инвазивна кардиология, но няма кардиохирургия. В Плевен също. Ето там биха могли частници да инвестират в клиники и ще имат реалния шанс да получават публични средства. В същото време в някои градове кардиохирургиите са повече - тогава шанс за договор с НЗОК ще получат само най-добрите.

  - А трябва ли НЗОК според вас да има конкуренция?

  - В бъдеще би трябвало това да се случи, но първо частните здравни фондове трябва да започнат да работят по-усилено и да наберат повече пациенти, които се осигуряват при тях. Конкуренцията винаги намалява цените и вдига качеството. Но преди това трябва да се даде ниша на частните фондове, т.е. част от задължителния пакет да отиде към тях - някои медицински услуги, които не са животоспасяващи, консумативи и т.н. По този начин НЗОК няма да се задъхва от недостиг на средства. Сега пакетът е много голям, но не е обезпечен.

  - От лекарския съюз отдавна настояват за повече пари за здраве. В момента държавата дава 4% от БВП. Според вас колко трябва да се отделя за здраве?

  - Би трябвало да е 6% от БВП. В момента пациентите дават от джоба си около 40% за лечението си - медикаменти, скъпи консумативи, плащания под масата, принуда за избор на екип т.н. Частните плащания не бива да бъдат повече от 25%, както е в другите страни на ЕС.

  - Правителството предвижда малки болници в отдалечени населени места, които не могат да покрият критериите на НЗОК, да се трансформират в диагностично-консултативни центрове. Разумно ли е?

  - Да, редно е населението да може да получава първична медицинска помощ. Там може да има и звена за амбулаторни хирургически манипулации или еднодневна хирургия. По-сложните случаи обаче ще се лекуват в областната или университетската болница. Трябва да има ясно разграничение между нивата на компетентност на медицинските специалисти.

 - Често пациенти у нас се оплакват от грубото отношение на медиците. Вие какви мерки взимате срещу това?

 - Казал съм на всички да бъдат внимателни и усмихнати с пациентите. Стремят се да го спазват, но на някои им идва отвътре. Имах една сестра, която се отнасяше така майчински с пациентите, че я търсеха години след като ги изпишем. Знаеше кой се е оженил, кой се е сдобил с внуче. Тази жена отиде да работи в Испания и сега там е отлична сестра. През 1989 г. специализирах в Texas Medical Center, в САЩ. Там работеха 60 000 души, от които 20 000 бяха обикновени американци - които работят като санитари без пари, на доброволни начала. Бях изключително впечатлен колко мило се държат с болните. Неслучайно навремето сестрите са се казвали "милосърдни", защото е трябвало да дават не само физическа, но и духовна подкрепа. При нас пациентите имат възможност при напускането на болницата да попълват по желание анонимни анкетни карти и да напишат какво им е харесало и какво не. Един пациент се оплака от грубото отношение на "руса дебела сестра".

  - И Вие какво направихте?

  - Тъй като не беше споменал име, извиках всички руси дебели сестри, за да разбера коя е сгафила. Така и не се разбра, затова скастрих всички.

 - За жалост днес доста лекари гледат на пациента като на обект, пишат му рецепта, без да му обясняват предстоящите стъпки на лечение..

 - В нашата болница сме въвели правила, които дават възможност на пациента да получи богата информация за операцията и лечението. Вечерта преди операцията анестезиологът и помощник-операторът разговарят с него. Пациентът разбира например, че трябва да бъде обръснат с антибактериален препарат, и решава дали да го направи сам, или предпочита сестрата да му помогне. Болният получава и писмени протоколи за предстоящите анестезиологични процедури и стъпките по време на сърдечната интервенция, в които всичко е обяснено на достъпен български език - без латински наименования.

  - Здравният министър заяви, че ще проверява болници с висок процент за избор на екип. Преди ден Вие казахте, че при Вас т. г. 5,66% от пациентите са направили такъв...

 - Така е, процентът е почти същият като за 2010 г., когато 5,36% са направили избор на екип. Тогава обаче пациентите плащаха от 900 до 2000 лв., а от тази година внасят 900 лв., защото министерството въведе таван. Според мен обаче не бива да има уравниловка. В тежка сърдечна операция участват четирима хирурзи, четири медсестри, една от които има изключително отговорната задача да отговаря за изкуственото кръвообращение. В същото време при други операции, в които участват двама хирурзи и две медсестри, пак се вземат 900 лв. Екипите по сърдечна хирургия в ЕС получават огромни хонорари за операции - между 8000 и 15 000 евро. Там, разбира се, стандартът на живот е значително по-висок. Освен това могат да се избират и да доплатят само за шефовете на клиники. В "Св. Екатерина" също съм въвел тези правила - може да се избират шефове на клиники и национални консултанти. Това гарантира добро качество. Не може пациентите да избират лекари, които нямат достатъчно опит и квалификация.