Проф. д-р Искрен Коцев: Нашата кухня до средата на XX в. е от най-здравословните в света

  Проф. д-р Искрен Коцев, д.м.н., е ръководител на клиниката по хепатогастроентерология към Медицинския университет - Варна, и УМБАЛ „Св. Марина". Той завършва Медицинския университет в София и започва като терапевт, работи във вътрешно отделение, после в Добрич е завеждащ вътрешно отделение. Става асистент в Медицинския университет - Варна, където в продължение на 30 г. извървява целия път до професор. Вече над 15 г. е ръководител на клиниката по хепатогастроентерология към УМБАЛ „Св. Марина". Автор е на повече от 100 публикации и на над 10 учебника. Той е член и на Европейската асоциация по гастроинтестинална ендоскопия, на Международната асоциация на хирурзите, гастроентеролозите и онколозите, на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб. Член е на ръководството на Българското дружество по гастроентерология и национален представител в Европейската Крон-колит организация (ЕССО).

  Кои са последните тревожни тенденции, които отчитат гастроентеролозите?

- Първо искам да отбележа една радостна тенденция, която започна още през 90-те години - значително намаля честотата на пептичната язвена болест и продължава да се снижава. Нарастват обаче случаите на рефлуксна болест (свързана с увреждане на хранопровода вследствие на връщане на стомашното и/или чревното съдържание в него). Увеличават се язвеният колит и болестта на Крон, които са със сравнително тежка клинична картина, продължават едва ли не цял живот и изискват адекватно постоянно лечение. Зачестява и хроничният хепатит С, докато за хроничния хепатит В се надяваме да понижи честотата си сред новата генерация вследствие на ваксинацията. От онкологичните болести определено зачестяват колоректалният рак (рак на дебелото и на правото черво), но намалява честотата на стомашния рак. Ако трябва да обобщя, тези, които заемат най-голям дял, са рефлуксната болест (със сравнително благоприятна прогноза и възможности за лечение), възпалителните болести на червата - язвеният колит и болестта на Крон, хроничните хепатити.

  Споменахте за рака на дебелото черво, каква е ситуацията във Варна?

- Колоректалният рак излиза на първо място в страната от злокачествените тумори на храносмилателната система. Във Варна е на трета позиция. На първо място тук е ракът на млечната жлеза, а на второ - ракът на женските гениталии (яйчник, шийка на матката, ендометриум).

  Като говорим за злокачествени заболявания, къде се намира Варна спрямо другите големи градове?

- Не правим изключение от европейската картина. Вече сме в ЕС и започваме да наблюдаваме заболеваемостта, характерна за развитите страни. Наред с плюсовете има и известни негативи, свързани с начина на хранене, на живот и т.н.

  Кои са основните причини за зачестяването на тези заболявания?

- Имаме по-добра медицина, по-добра диагностика, което позволява да се откриват повече случаи на заболявания, и то в ранен стадий, и да се лекуват. На второ място, това е начинът на живот, свързан с обездвижването, хипокинезията- намаляване на натоварването, което се отразява неблагоприятно върху целия организъм. Появява се затлъстяване, зачестяват съдовите болести, метаболитният синдром, захарният диабет.

  Здравословно ли се храним?

- Съвременният начин на хранене рязко се различава от този преди 50 години. От днешна гледна точка еталон за здравословно хранене у нас е онова, което е било в България през първата половина на миналия век. През ХХI век тотално се налагат хранителните вериги и ресторанти, заведенията за бързи закуски. Те предполагат бързо и агресивно приготвяне на храната с всички последващи рискове. Освен това всичко, предлагано в ресторантите, е пържено в някаква степен, което несъмнено действа на стомаха, на червата. При пърженето се образуват проканцерогени. Освен това не всички добавки в храната - консерванти, оцветители, овкусители, са изпитани за безвредност, а да не говорим , че някои от тях имат направо доказан канцерогенен ефект, каквито са повечето подсладители в дъвките и храните. Хигиената също има своето място. С подобряването на общата хигиена намалява бактериалният риск и се увеличават автоимунните болести. Язвеният колит, болестта на Крон се срещат много по-често при нации, където хигиената е на високо равнище, а ние, вървейки по европейския път, не правим изключение.

  Това не е ли парадоксално?

- Да, що се отнася до автоимунните заболявания, но пък инфекциозните падат, епидемиите - също. Тук обаче трябва да кажа, че когато се говори за връзката с автоимунните болести, все пак е хипотеза. Имунитетът на човека трябва да има срещу себе си нещо, с което да се бори. Когато му се отнемат бактериите, вирусите, които го съпътстват от раждането до смъртта, той може да започне да се бори, образно казано, срещу собствените си клетки. С други думи, в известна степен стерилността води до зачестяване на автоимунните заболявания. Разбира се, тук имат значение и някои химически фактори, свързани с всекидневието ни, широко използвания автомобилен транспорт, химически чистите продукти, като захар, различните хранителни добавки. Все фактори, свързани с градския начин на живот.

  Как да си обясним, че нашите дядовци са се хранили много по-здравословно?

- Вече споменах за заведенията за бързо хранене, пържената храна, консумацията на голямо количество сол, захар, мазнини, на консервирани храни. При кулинарната обработка по бърз начин, при висока температура и налягане се жертват част от качествата на храните. Неслучайно старите хора казват, че най-хубавото ядене става на тих, бавен огън.

   Очаквате ли новата агенция по храните да засили контрола върху предлагането на вредни продукти?

- Такава държавна агенция има във всички развити страни и крайно време беше да се появи и у нас. Надявам се тя да доведе до известно стандартизиране на храните. Още повече че у нас има най-добри условия за здравословно хранене.

   По-добри ли са от средиземноморските, които се популяризират по света?

- Разбира се. Основата на средиземноморската кухня са рибата и цитрусите, докато старата българска кухня е базирана предимно на вегетарианското хранене и само по празниците малко свинско, агнешко, пилешко. В основата й са пиперът, доматите, лукът, консумацията на пълнозърнест хляб, млечните продукти, киселото мляко, което е най-доброто в света, варивата, лютеницата. Това са типичните за нас храни. Специално за нашия град трябва да добавим и черноморската риба. Те дават основата на българското здравословно хранене и всеки културен човек трябва да го има предвид. Защото това е факторът, който зависи само от нас. Ако не можем да повлияем на генетиката, то изцяло в наши ръце са начинът ни на живот и хранене.

  В тази връзка искам да спомена и за още един особено важен фактор - алкохола. Ние сме на първо място в Европа по употреба на алкохол на човек от населението. Официално се водим на второ, защото не се взема предвид традиционното (особено на село) огромно количество домашно произведени напитки, което не се регистрира. Всичко това се изпива и ако се изчисли реално на глава от населението, става твърде много. Алкохолът е един от мощните фактори за зачестяване на онкологичните заболявания и специално на гастроентерологичните. Тук имам предвид алкохолния хепатит, чернодробната цироза, хроничния панкреатит, хроничния гастрит, хранопроводния рак, колоректалния рак, стомашния рак. При всички тях употребата на алкохол е изключително рискова.

   А как определяте опитите да се засилят мерките срещу тютюнопушенето?

- Тютюнопушенето е широко разпространено на Балканите и в този смисъл не сме първенци, но то е другият най-важен и широко разпространен канцерогенен фактор. При моите проучвания, които продължиха над 10 г. върху повече от 500 болни, се доказа, че тютюнопушенето и редовната употреба на алкохол са едни от главните канцерогенни фактори при рака на стомаха и рака на дебелото черво. Виждам, че се вземат мерки от новата 2011 г. и дано те влязат в сила, за да постигнем поне това, което е в Европа. В Щатите са отишли много напред в това отношение. Когато бях в Масачузетс, видях на една автобусна спирка обявено, че наказанието за пушене на открито е 100 долара или 10 дни принудителен труд, или пък и двете заедно. Пушенето първо скъсява човешкия живот, решително влошава качеството му, после се харчат много средства (а това е национален продукт) за възстановяване на здравето и за лечение.

  Какво показват още изследванията ви?

- При нашите изследвания, свързани със стомашния и колоректалния рак, се установиха множество рискови фактори. Безспорно сред тях са честата консумация на червено месо, на пържени ястия, всекидневната употреба на захарни изделия, на алкохол и цигари, затлъстяването, обездвиженият начин на живот. Това са рискови фактори и за появата на метаболитен синдром (обединява няколко състояния - повишената кръвна захар, включително до захарен диабет, повишени масти в кръвта, затлъстяване, артериална хипертония), а също и на исхемична болест на сърцето и захарен диабет. Вероятно верният път е да се търси усреднена здравословна диета и начин на живот, които играят превантивна роля при широк кръг болести. Още нашите изследвания показаха, че колоректалният рак е предотвратим в много случаи чрез първична профилактика, полипектомия, химиопрофилактика, ранна диагностика.

  Какво показват статистическите данни в гастроентерологията?

- Възпалителните заболявания на червата зачестяват в цял свят. Ракът на дебелото черво също излиза на преден план, докато стомашният рак намалява. Този процес първо се наблюдаваше в Западна Европа, после дойде и у нас. Така че онова, което става там, с известно закъснение от 10-15 години идва и тук. Явно светът е едно село, а пък и ние в Европа имаме много общи черти. За щастие, честотата на тези заболявания не е чак толкова голяма, но е проблем и затова го обсъждаме. Например честотата на язвен колит е средно 10 на 100 000 у нас, като може би във Варна е малко по-голяма, тъй като клиниката ни отговаря за цялата Североизточна България. Наблюдаваме над 150 души с язвен колит. Случаите на болестта на Крон са 5 на 100 000. Рефлуксната болест засяга почти 25% от населението. При колоректалния рак има два показателя: новозаболелите са към 45 на 100 000 души население за година, а болестността е около 300 на 100 000.