Проф. Йордан Йорданов: Храненето не е единственият фактор, който обуславя ръста

  Чл.-кор. проф. Йордан Йорданов е ръководител на Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН. Завършва медицина през 1963 г. в София. Основател е на Българското антропологично дружество. Оглавява Българското анатомично дружество. Преподава на студенти. Има 21 монографии и над 250 публикации. Последният му голям труд е антропологичното изследване на населението у нас в края на XX в.

  Автор е на пластичните антропологични реконструкции на главите по черепите на Калоян, Самуил, чъргубиля Мостич, Раковски, Каравелов - общо 70 повече или по-малко известни българи. Показвал е изложби не само в България, но и в Атланта, САЩ.

 - Проф. Йорданов, през последните 20-ина години българинът е намалил приема на качествени белтъчини. Макар от 2-3 години да има известно увеличение спрямо 1999 г., може ли това да доведе до по-нисък ръст на подрастващите?

 - Наистина имаше период на ограничаване на месото, млякото, яйцата, а те осигуряват голяма част от протеините, без които човешкият организъм не се развива пълноценно. Но дали това ще рефлектира върху ръста, ще може да се каже след едно поколение, най-добре след две. Потреблението беше по-свито в края на миналия век и първите няколко години на новия. Тогава наистина имаше период на предимно евтино въглехидратно хранене, което бързо дава енергия, но не осигурява веществата, нужни за клетъчен растеж. Антропологията обаче не прави оперативни изводи, процесите са бавни и изискват сравнения през около 50 години, ако приемем, че 25 г. е възрастта на едно поколение. Освен това храненето не е единственият фактор, който обуславя ръста. Макар че когато обяснявам на студентите значението на белтъчната храна, им казвам, че ако братовчедите отпреди 5 млн. години не бяха започнали да набавят месна храна, с тях сега щяхме да си говорим, насядали по отсрещното дърво, аз - на по-горен клон, естествено. Шегата настрана, но храненето е много важен фактор.

 - Кои са другите?

 - Основният е наследствеността. От децата на родители, високи около 160 сантиметра, не може да се очаква да пораснат до 180-190. Ръстът е и основен расов белег, в България не сме сменили расовия състав и съответно не може да се очакват резки колебания в размерите. Но след големи катаклизми започват периодина акселерация - ускорено физическо развитие.

 - Защо?

 - Майката природа се грижи за творението си, иска да го запази, да компенсира неблагоприятните влияния. След драстични климатични изменения, опустошителни природни бедствия, войни, масови епидемии започват периоди на увеличаване на ръста. У нас това е документирано като факт в следосвобожденските години, след световните войни. В края на 80-те години на миналия век акселерацията у нас спира. При последното антропологическо изследване на населението, което направихме малко преди новото столетие, средните данни за страната показаха, че българският мъж има ръст малко над 171 см. Увеличението при мъжете от началото на XX век до 40-те години е 4,5 см, после до 80-те става 6,4 см, за да се установи на 5,1 см в края на столетието. Любопитно е, че при направеното от нас измерване мъжкото население на София се оказа с ръст над средния за страната - 173 см, а на другия полюс, най-ниски - 169 см, бяха мъжете в тогавашната Русенска област. Оттам е и изобщо най-ниският мъж - 150 см, включен в изследването. При жените най-ниски стойности имаше за Варненска област, а софиянките също се "изявиха" над средното - малко над 160 при средно за България кръгло 158 см. От началото на миналия век до 1940 г. ръстът на българката има увеличение 4,7 см, за следващите 40 г. данните сочат 4,2 см, след което разликата между изходните данни и тези в края на столетието намалява до 2,9 см.

 - Обяснението е...

 - ...че във втората половина на века не сме имали такива събития като масов мор, унищожителни земетресения, войни, които да предизвикат биологична "мобилизация" на организма. И се стига до децелерация, успокояване на процеса на растеж. Дълготрайни негативни фактори обаче също моделират човека и водят до намаляване на ръста. Поколението, раснало след блокадата на Ленинград по време на войната, когато гладът е бил хронично състояние, остава като цяло с по-нисък ръст.

 - А нужно ли е изобщо човек да е по-висок?

 - В природата всичко е устроено на принципа на целесъобразността. Около 175 е прицелната норма. Представете си едно обикновено действие като връзването на обувките например - колкото по-висок е един индивид, толкова повече енергия изразходва. Така е и за останалите житейски ситуации. И обратно - дребното тяло е по-подвижно, защото не хаби много енергия. Средният ръст на човека за даден район е този, който е най-подходящ за конкретното място. В планината хората като правило "стърчат" над тези, чиито родове от поколения живеят в равнинните територии. У нас - също. Макар и с малко, жителите на селища в Рила, Пирини, Родопите, Стара планина са по-високи. В пустините в Африка пък е най-дребното население, на наш жаргон - със заешки ръст. Има изключения обаче - около езерото Чад живее изключително висок народ. Антропологията се опитва да изясни точните причини за парадокса.

 - Стремежът да са “най-най” ли дърпа софиянци и на ръст?

 - Няма еднозначен отговор, но се смята, че по-добрите битови условия като цяло оказват благоприятно влияние върху физическото развитие. Парното, топлата вода, градският транспорт и другите улеснения в бита, по-големите възможности за спорт и грижи за здравето си казват думата. В абсолютни стойности обаче от изследваните от нас българи най-висок беше мъж от Хасковска област - 191 см. При жените начело беше софиянка, висока почти 179 см - с 40 см над най-ниската жена от Бургаска област тогава.

 - Има ли значими различия в ръста на хората от отделните териториални области?

 - Мъжете от Южна България се оказаха горе-долу с еднакъв ръст. Но в Северна България не се установи подобна еднородност. В Монтанска и Ловешка област ръстът е близък до средния, но в Русенска и Варненска мъжете са с достоверно по-нисък ръст. При жените, ако изключим високите софиянки, няма съществени разлики на ръста по териториален признак. За още по-голяма точност може да се каже, че разликата между софиянката и средната българка от страната е 22,3 мм, а между мъжете от столицата и средното за държавата - 15,5 мм. Най-често индивиди с нисък ръст от двата пола се срещат в Русенско и Варненско, а за жените се добавя и трета област - Бургаска.

 - Как се обяснява теорията, че децата на образовани и интелигентни родители са по-високи?

 - Не е ясно как точно образованието на родителите влияе, но се смята, че е така. Вероятно близкото социално обкръжение, което има повече информация за здравословния живот и благодарение на по-големите си шансове за добра професионална реализация, може да го осигури, създава оптимална среда за развитие на подрастващите, по-често в градовете, където и животът е по-лесен въпреки недостатъците на урбанизацията като мръсния въздух, шума, стреса.

 - Днешният бит променя ли българина в антропологически план?

 - Ние не се различаваме много от европееца в биологически смисъл. Промените ще са главно в мозъчната дейност. Компютрите и електрониката като цяло ни улесняват във всичко, но това води до известно закърняване на адаптивните модели на ниво централна нервна система. Това, че не пишем вече на ръка, а само натискаме едно"копче" на клавиатурата, води до отпадане на етапи от мозъчната дейност, които са свързани с осъзнаването на буквата, регулацията на ръката от кората на главния мозък как да създаде символа, координацията на движенията... Вместо това - едно натискане. Удобно, но ще доведе до промени в разума.

 - Ще оглупеем от компютъра?!

 - Няма да вървим към прогрес. И това се осъзнава от редица учени и школи. Замислете се защо англичаните например налагат ограничения децата да не ползват компютър повече от 1 час и не редуцират часовете по писане въпреки модернизирането на образователната система.

 - Давате повод за размисъл, родителите свързват компютъра с риска от обездвижване и затлъстяване, най-много със страх за зрението.

 - И това, разбирасе, е важно. Влияе и върху скелета. За да е здрав, човек се нуждае от натоварване не само на езика, но и на мускулите, които пък имат моделиращ ефект върху костите и сухожилията. Без физическа активност се изглажда релефът на костите и се стига до грацилизация, изфиняване на скелета. Отделно - до изкривявания, които деформират и вътрешните органи.

 - Американски учени предположиха, че заради масовото секцио природните ограничения за черепа на плода ще отпаднат и ще дойдат поколения с по-голям мозък, как мислите?

 - Едва ли. Размерите на човешкото тяло са генетично определени.

 - А големият мозък прави ли човека по-умен?

 - Не. Примери и сравнения има много - на математика Галтон мозъкът е бил твърде малък, под килограм, на Тургенев - много голям. И в двата случая обаче - блестящи умове. Нагънатостта на кората има отношение.