Проф. Любен Корнезов: Евтаназията и сега я има, но не е регламентирана. По-добре е да я регламентираме

  Проф. Любен Корнезов е роден на 3 януари 1947 г. в Ямбол. Завършва право в СУ „“Св. Климент Охридски”. От 1988 г. е доктор на юридическите науки. Автор е на 17 книги и монографии и над 350 статии. От 1975 г. до 1990 г. е съдия. Избран е за депутат в 7-ото Велико народно събрание. От 1991 до 1994 г. е съдия в Конституционния съд. От 1995 до 1997 г. е зам.-министър на правосъдието. Депутат е в 38-о, 39-о, 40-о и 41-о Народно събрание.

   - Проф. Корнезов, защо точно в този момент решихте да внесете закона за евтаназията в дневния ред на обществото?

   - Този въпрос не е от днес, а от древността, даже траките са познавали евтаназията. В парламента беше обсъждан през 2004 г. във връзка със Закона за здравето и там изрично бе записано, че евтаназията в България е забранена. Тогава Евдокия Манева беше народен представител и повдигна въпроса за отпадане на забраната и така тръгна дискусията. Работил съм с години по тази тема и сега реших да я поставя на вниманието на обществото, защото проблемът за живота и смъртта е вечен, той не е политически, а морален, ако щете каноничен. И на последно място юридически.

   Нямам конкретен повод да кажа защо днес. Тези, които знаеха, че работя по закона, до последно ме разубеждаваха дори ми забраняваха да го внасям, предупреждаваха ме колко негативи ще имам. Но реших да изпълня дълга си така, както аз го разбирам. Защо да не помогнем на хора, които са в агония?

   - Вече се чуха гласове, че това е политическа провокация преди изборите, за да отклоните дебата от политиката към тема, която вълнува хората.

   - Как може такова нещо, не съм го съгласувал с партията, това е лично изживяване. Може ли смъртта да бъде лява или дясна? Има държави, в които е разрешена - в Швейцария, Холандия, Белгия, в щата Орегон в САЩ. Изобщо политиката не ми е минавала през главата.

   - Били ли сте пред дилемата “живот или евтаназия”?

   - Вижте, евтаназията и сега я има, но не е регламентирана. По-добре е да я регламентираме.

   - Под каква форма я има?

   -Фактическа, спират поддържащите апарати. Има болни, които отказват да се лекуват, това е доброволна евтаназия.

   Да, имал съм близки, които с години са били в агония и са проклинали живота от болки и страдания. И лекарите, и аз сме били безпомощни да им помогнем. Знам, че е трудно, но когато лекарите са казали, че не могат да помогнат и да облекчат болката, човек сам взема решение.

   Ако той не може - неговите близки. Доколкото знам, около 200 човека са в клинична смърт и са безпомощни. Животът е да бъдеш полезен за себе си и за околните, а не да го превръщаш в проклятие. Затова мисля, че евтаназията е висша форма на хуманизъм, колкото и да звучи цинично.

   - Но човек винаги се надява на чудото, защо се намесвате в божиите дела?

   - Вие говорили ли сте с бог? Ако вярваме на Светото писание, и Христос е евтаназиран. Той е на кръста, разпнат невинен, а това е най-мъченическата смърт. И когато вижда неговата агония на кръста, той моли един римски войник да го прониже с копието. Римският войник убиец ли е? Той спасява Спасителя от канските мъки на кръста.Това е евтаназията, само дето не са му казвали така тогава. Знам становището на църквата, но в случая не са точни.

   Никой не може да наложи евтаназията, всичко е доброволно. Затова трябва саморъчно написано писмо, заверено от нотариус, трима лекари, един психиатър, двама юристи да разрешат, има съдебен контрол от Върховния касационен съд, за да няма злоупотреби. Предвиждам и органите на евтаназирания да се трансплантират - така един живот си отива, поне да спасим друг.

   - Когато болният не може сам да вземе решение как ще избегнете злоупотребите?

   - Тогава предлагам най-близките му, съпругата, децата му, родителите да дадат съгласието си. Един да не е съгласен, не може да стане това.

   - Но ако има корист за облагодетелстване?

   - Затова има триинстанционност - нотариус, специална комисия, ВКС. Заседанието е открито, всеки може да отиде и да каже съображенията си и изрично съм го написал - един да не е съгласен, няма решение за евтаназия. Законопроектът дава много гаранции, за да няма злоупотреби.

   Може да има един случай в годината, може два, но това е само една възможност на болния да поиска евтаназия. И тя ще бъде разрешавана трудно.

   - ГЕРБ е решило на заседание на групата си да не подкрепи законопроекта, на какво ще разчитате в парламента?

   - Освен да се усмихна тъжно... Как може която и да е парламентарна група да взема решение по такъв морален въпрос? Знам, че и от моята парламентарна група вероятно има хора, които не са съгласни. Аз не съм искал подкрепа, напротив, всеки както го чувства, така да гласува, това е въпрос на светоусещане. В развитите държави, когато се постави такъв въпрос, никога не се взема политическо решение, а се гласува по съвест.

   Даже и да го отхвърлят, проблемът не се решава. Вижте какво чудо е в онкоболниците.Никой не ни пита, когато се раждаме, поне да ни попитат, когато агонизираме.

   -Чу се и мнение, че с евтаназията ще се постигнат икономии в здравеопазването.

   - Ой, ой, това е цинизъм! Недейте така. Дайте да убиваме онкоболните, като няма лекарства! Това не е убийство, и през ум не ми е минавало. Тези, които го мислят това, нямат сърце. Добре, разбирам, че немалка част от хората са против, защото не им се е стоварвало на главата. Но никой не знае как съдбата ще почука на неговата врата и как ще се яви тази съдба.

   - Оставили сте възможност и чужди граждани да предпочетат евтаназията на територията на България. Очаквате ли т.нар. туризъм на смъртта да потече към нас, ако се приеме законопроектът?

   - В закона не се фиксира, че важи само за български граждани. Но не съм предвиждал екскурзиите на смъртта. Нещо подобно се получава в Швейцария, където е разрешена евтаназията. Там отиват граждани от Англия, казват им екскурзианти на леката смърт. Но не искам България да има такава мрачна слава.

   Швейцария е първата държава, която още през 1941 г. разрешава юридически евтаназията, преди месец в кантона Цюрих имаше референдум дали да бъде забранена евтаназията заради тези "екскурзианти". И 80 на сто гласуваха да се запази. В Орегон също чрез референдум са приели евтаназията.

  Нека и у нас да има едно честно обсъждане. Аз съм преди всичко човек, между другото съм депутат.

   - Смятате ли, че сега сме узрели да обсъждаме темата трезво?

   - Никога няма да сме готови за такова обсъждане. Всеки мисли, че евтаназията не се отнася до него, а до някой друг. А когато се сблъскъш с реалността, не дай си боже, тогава започваш да мислиш. Мнозинството от лекарите ще кажат, че не искат да са убийци. Но има и лекари, които и във форумите казват, че така е по-добре.

   Прочутият д-р Джак Кеворкян също правеше евтаназия в щатите, където е забранена. Беше осъден, лежа в затвора, но до последния си дъх той твърдеше, че не се смята за убиец, а помага на хората да свърши агонията им на края на земния им път.

   - А Вие как си я представяте евтаназията?

   - Има няколко начина - може чрез инжекция. В Швейцария в чашата със сока слагат специално лекарство и човек си отива мигновено. Д-р Кеворкян е измислил специална машина, чрез която краят идва безболезнено. Но да не говорим за смърт, възможности има. А и това не е работа на закона.

   - Допускатели здрави хора с разклатена психика да я предпочетят като начин за самоубийство?

   - Да не смесваме нещата, евтаназията е само за неизлечимо болни хора, а не за здрави. И то доказано неизлечимо болни, това законът го регламентира. Никоя комисия няма да разреши евтаназия за любовна мъка. Не вярвам, че дори и да се приеме законът хората ще хукнат да се евтаназират. Много често в последния миг този, който е пожелал евтаназията, се отказва и се вкопчва в живота. Около 80 на сто в последния миг казват "не". Никой от нас не знае как ще реагира в такава ситуация, сега може да сме ербап, но ако се стовари на главата ти, не знаеш как ще реагираш. И затова в закона съм записал, че независимо от решенията на комисията и ВКС до последния момент този, който е поискал евтаназията, може да се откаже - с думи, с жест дори, важно е да няма насилие над волята.