Проф. Хулио Асеро: Автотрансплантацията е много по-сигурна

  Проф. д-р Хулио Асеро е секретар по образованието на Европейската асоциация по черепно-челюстно-лицева хирургия, както и секретар по образованието на Световната асоциация по орална и лицево-челюстна хирургия.

  Той е един от най-известните в света реконструктивни лицеви хирурзи, занимава се основно с възстановяване на обширни дефекти на лицето вследствие на туморни процеси, травми или вродени малформации.

   Работи в Университетската болница “Грегорио Мараньон” в Мадрид, като същевременно е и професор по лицево-челюстна хирургия в Комплутенския университет в Мадрид.

  Преди избирането му в Изпълнителното бюро на европейската и световната асоциация е бил президент на Испанската асоциация по лицево-челюстна хирургия.

   Той е чест гост-лектор или съорганизатор на едни от най-престижните образователни и научни форуми в областта на лицевата хирургия по света.

   - Проф. Асеро, Европейската асоциация по черепно-челюстно-лицева хирургия подписа с нашата специализирана болница в София меморандум, какво ще донесе той на България?

   - Това е документ, с който изразяваме готовност да подпомогнем българската лицево-челюстна хирургия. Той всъщност вече заработи. В Германия бяха български специалисти на високоспециализиран курс по микро-съдова хирургия, както и на специализация в германска клиника. Вторият аспект на това сътрудничество е да подпомогнем специализираната болница по лицево-челюстна хирургия при въвеждане на съвременни нови техники. Дарен е микросъдов сет - набор от изключително фини инструменти за осъществяване на връзката между съдовете на лицевата област с тъканите, които ние присаждаме. Освен това ние периодично ще посещаваме България, за да изнасяме лекции и да подкрепяме българската хирургия.

   - По-сигурна ли е трансплантацията в областта на лицето от друг донор?

   - Автотрансплантацията е много по-сигурна. Ние основно използваме този тип присаждане. Всъщност това се прави в световен мащаб. При нея се избягва имунологичната несъвместимост. Ако се вземат тъкани от друг донор, след това пациентът е подложен на много продължителна имуносупресивна терапия, т.е. терапия, потискаща имунитета. Също така съществува реален риск от отхвърляне.

   Поради тази причина специално дефектите в лицево-челюстната област се възстановяват основно с тъкани от самия пациент. За лицевата област обемите на тъкани са достатъчни в голям процент от случаите. При обширни травми, изгаряния, разбира се, вече съществуват в световен мащаб и трансплантациите от други донори. От първата лицева транспантация в света преди 6 години на проф. Дьовьошел в клиниката във френския град Амиен, който дълги години беше образователен секретар в европейската асоциация, досега са осъществени не повече от 20 такива трансплантации. Докато всяка година по света се осъществяват хиляди автотрансплантации най-вече при тумори. Присаждането на цяло лице е изключително ограничено в своите показания. Докато микросъдовите трансплантации, които искаме да станат всекидневие в България, се случват като всекидневие в целия свят.

   - Имате ли в практиката си жертва на пластичните хирурзи?

   - Не може да се каже, че често се случва. Като усложнение във всяка хирургична специалност може да се стигне дотам. Рядко може да се получат такива усложнения, при които да има нужда от трансплантации на тъкани. Може да има само малки проблеми. Всъщност основен проблем, с който се сблъскваме, е, че имаме много пациенти, които са оперирани, но не са възстановени с тези методи. Те основно са подходящи за автотрансплантации.

   - Помагате ли при вродени дефекти като заешка уста?

   - Занимавам се основно с вродените скелетни деформации, т.е. деформация на костната структура на главата. Други лекари с тесни специализации в дефектите на меките тъкани се занимават основно с цепките на устната. Налага се да трансплантираме тъкани и при една друга специфична група от заболявания - недоразвитие на структури от лицевия скелет, каквито са хипоплазиите, т.е. недоразвитието на съответни костни структури.

   - Откъде вземате при тези случаи?

   - За възстановяване на долната челюст често вземаме тъкани от крака - от малката кост на подбедрицата. Мога да ви посоча един конкретен случай с 6-годишно дете от Уругвай. Майка му ме потърси по мейла, след като беше осъществила многократни консултации с различни лекари. Детето й беше оперирано от туморен процес на долната челюст, при което голяма част отнея е била отстранена. Аз предложих едно категорично решение - вземане на трансплантант от крака, пренасянето му в областта на лицето за възстановяване на долната челюст. Тя беше изключително впечатлена, че някой може толкова бързо и лесно да отговори на нейното желание. Досега й бяха предлагали най-различни, но несигурни методи. Ние дадохме вариант за нещо, което може да се осъществи веднага.

   - Направихте ли го?

   - Това беше консултация преди няколко седмици. За самата операция обаче са необходими средства. Ако успеят да си я позволят, ще я осъществим. Аз мога да направя тази операция безплатно. Големият проблем е, че дори да отида в Уругвай, в болниците няма да разполагат с необходимата техника. Аз съм образователен секретар и на европейската, и на световната асоциация и поддържам проекти в най-различни части на света. Когато пътувам до Африка, ми правят силно впечатление срещите ми с пациенти, които са оперирани по повод различни туморни процеси и след това живеят без долна или горна челюст.

   Наскоро бях на симпозиум по нови технологии в областта на лицевата хирургия в Германия и там отбелязах, че въпреки че Испания е трата страна в света, направила лицева трансплантация от друг донор, трябва да се съсредоточим върху автотрансплантациите, защото хиляди и хиляди хора живеят без отделни части от своето лице.

   - Кой е най-интересният случай от практиката Ви?

   - Трудно е да се каже, защото имам много интересни случаи. Много от тях не са интересни с чисто хирургическата си специфика, а с човешката. Преди 15 години едно младо момиче, което тъкмо беше родило, дойде при мен с рак на езика. Когато й казах диагнозата, тя започна да плаче, защото детето й ще остане без майка. 15 години по-късно отново дойде при мен с порасналото си дете за малка хирургична манипулация и си спомнихме случая.

   - Махнахте ли езика й?

   - В момента никой не може да разбере, че изобщо е била оперирана. Сещам се и за друг случай - за момиче, което след операция от тумор в областта на долната челюст дойде при мен за консултация. То имаше рецидив на туморния процес, който обхващаше голяма част от дълбоките пространства налицето близо до гърлото, до долната и горната челюст. Никой не искаше да я оперира.

   Близо половината й лице беше изрязано. След това се възстанови. Момичето вече пета година е живо, а не й даваха и месеци живот. Не само това, ами и миналия месец ме покани на сватбата си.

   - Откъде взехте тъкани в този случай?

   - От задната част на рамото й - меки тъкани, кост, мускули.

   - От кои части на тялото по принцип се вземат за автотрансплантациите?

   - Може да се вземат от цялото тяло, но има зони, където има определено кръвоснабдяване. Те са точно описани в учебниците и трябва да следваме точната анатомия, за да не допуснем промяна в кръвоснабдяването. Най-често се вземат тъкани от областта на подбедрицата, на хълбока, на рамото, от средната част на ръката, от бедрото. Имаме много варианти.

   - Оперирали ли сте българи?

   - Не, защото в България има добри хирурзи.

   - Кога ще дойдете пак?

   - Колкото е възможно по-скоро.