Светослава и Роналд: Колкото по-рано се диагностицира аутизма, толкова по-голям е шансът на детето да се впише успешно в обществото

Детето с аутизъм е преди всичко дете и му предстои да се развива и разгръща способностите си. Аутизъмът е само един аспект от характера му, който не го определя като личност. Никой не знае на какво би могло да е способно. Ако то усеща,чe околните казват: „Не може”, неговият естествен отговор ще е: „Защо да опитвам”? Най-простото разбиране за това какво е аутизъм, това би могло да има огромно влияние върху способностите на децата от аутистичния спектър да израснат продуктивни и независими зрели хора.

Светослава Иванова е от Враца. Майка е на деветгодишно момче с аутизъм. Член е на фондация „Стъпка за невидимите деца в България”. Организацията е създадена преди две години от родители на деца с аутизъм. Те са от цялата страна. Светослава е представител за Враца.

Роналд Найденов също е от Враца. След по-малко от месец ще навърши 21 години. Той има синдром на Аспергер или високофункциониращ аутизъм.

Каква беше целта на проведената в понеделник кампания „Време е да научим за аутизма”?

Светослава: Идеята на кампанията е да се научи от широката общественост, че има деца с аутизъм. Да се види, че нашите проблеми са реални. Да покажем ранните маркери. Хората да разберт, че колкото по-рано се диагностицира едно такова дете, толкова самата интервеция ще започне по-бързо и в такива случаи, шансът детето да се впише успешно в обществото ще е много по-голям.

С какви проблеми се сблъсквате Вие, като хора с тази диагноза?

Светослава: Хората не знаят какво е аутизъм. Казват ми, че детето ми е невъзпитано. Общо взето учителите не знаят какво да правят с едно такова дете. То тича из стаята. Не се съсредоточава. Ние наскоро правихме кампания за обучение на учители. Ресурсните възпитатели ни подпомагат, доколкото могат. В момента Законът за училищното образование търпи промени. Дано са за добро. Все пак нашите деца са избутани встрани. Изолирани са. Независимо, че учителите приемат детето до такава степен, че то да стои в час. Ако родителят е с него - ще участва в училищния процес, ако го няма - детето не взима участие.

Могат ли децата с аутизъм спокойно да ходят на училище?

Светослава: Синът ми в момента е към помощно училище. Отпадна от общообразователното, тъй като имахме проблеми с личните асистенти. Миналата година се оказа, че той не може да получи личен асистент, понеже и двамата му родители работят. Не знам вече какви са критериите за тези програми. Специално нашите деца задължително трябва да имат човек до себе си, за да посещават учебното заведение.

Роналд: Аз учих само до осми клас. Сам взех решение да напусна. По-късно се оказа, че съжалявам за този си избор. Сега искам да завърша средно образование. На времето не занех, че е нужно. Никъде не уча и никъде не работя. Винаги съм искал да се занимавам с изкуство. Мечтая си да стана или актьор, или певец, може и музикант. Харесвам комедиантите. Обичам да рисувам също така. Харсевам изкуството като цяло.

Аз имам синдром на Аспергер. Алберт Айнщайн е имал същата болест. Неговите родители са мислили, че е имал умствена изостаналост, когато той е бил на 9 години. Оказало се е,че е най-великия ум на света. Всичко това го прочетох в Интернет и много ме зарадава.

Сблъсквали ли сте се с негативизъм от страна на хората?

Светослава: Общо взето единственото, с което съм се сблъсквала е неразбиране от страна на другите хора. Именно това беше и целта на тази нашата кампания. Те вижадат едно голямо дете, което не се държи както трябва за възрастта си, а факт е, че то отговаря с развитието си на дете на три години.

Роналд: Моите съученици не се отнасяха добре с мен. Това беше основната причина да напусна училище. Сега предпочитам да работя, вместо да уча. Владея английски почти перфектно. Свободно общувам на разговорен английски с най-различни хора посредством интернет.

Срещате ли подкрепа от институциите?

Светослава: Ресурсният център ни помага. Хората там са специалисти и разбират за какво става въпрос. Иначе хората - да, съпричастни са, помагат ни дотолкова, че да си кажат,че ни разбират, но наум си мислят: „Дано не ми се случи това на мен”. Въпросът е в това, че никой не е застрахован. Няма раса, няма възраст за аутизма.

Има ли случай на изоставени деца за осиновяване заради аутизъм?

Светослава: Сега, откогато се обърна по-голямо обществено внимане на тези деца, аз не знам да има изоставени деца. Преди години обаче основно лекарите специалисти съветваха хората да изоставят децата си. Особено в случаите, ако хората имат едно или две здрави деца преди това. Лекарите съветваха откровено да се изоставят децата с аутизъм. Докторите масово насърчаваха тези деца да бъдат оставени в домовете. Сега обаче родителите са борбени и се грижат за децата си. Вече има много информация, семинари и мога да твърдя, че срещаме нужната помощ и получаваме нужните съвети. Ходим на обучения как да се държим с нашите деца така, че те да ни разбират.

Защо е време да научим за аутизма?

Светослава: Децата с аутизмът мислят така: аз защо трябва да общувам с този свят, след като той е лош. Искаме да покажем на децата си, че има и хубави неща, че трябва да се общува.

Време е и нашите деца да се покажат на бял свят. Трябва да се види, че ги има и никой не е застрахован от това нещо. Родителите да не се срамуват, че имат такова дете. С повече работа децата с аутизъм могат да станат пълноценни граждани на република България . Могат да работят в различни интитуции. Няма дете, което да не е надарено в дадена област.

Какво си пожелавате за в бъдеще?

Роналд: Пожелавам си да съм богат. Да имам приятели и приятелки. Да съм харесван, уважаван, обичан и покрепян и всичко от този сорт.

Светослава: Всички това искаме за нашите деца. Просто да ги разбират и уважават най-малкото. Като порасне, всяко дете има нужда от обич и разбиране.

Какво пожелавате на хората от Враца?

Роналд: Бъдете живи и здрави. Бъдете добри и уважавайте хората като мен.