Силви Гаврилов: Абсолютно противоправно е да се казва на хората, че няма направления

Силви Гаврилов е зам.-председател на Националната пациентска организация, отдел „Права на пациента”. Той завършва френска езикова гимназия в София и право в СУ „Св. Климент Охридски”. Адвокат е в Софийска адвокатска колегия от 1998 г. и член на УС на Фондация „Център за Надежда”, третираща проблемите на деца с множество увреждания на здравето от 2000 г. Занимава се с медицинско право от 2004 г. Специализира общо европейско право в Института за европейски изследвания към Свободния Брюкселски университет през 1998 г. През 1999 г. е на стаж във френската адвокатска кантора „Люсан Бруйо”, Париж. Участва в множество проекти за интеграция и социална защита на деца с увреждания. В рамките на проекти, реализирани от Фондация „Център за Надежда”, прави проучвания на чуждестранния опит за обезщетяване на пациенти, пострадали от лекарски грешки и вътреболнични инфекции.

ЗА или ПРОТИВ сте относно въвеждането на здравно досие за всеки пациент? Не усложнява ли това допълнително натовареното болничното обслужване?

ЗА съм и то не само за въвеждането на здравно досие, но и за една функционираща система на електронно здравеопазване, каквато е въведена в развитите европейски държави. Електронното здравно досие ще внесе яснота в системата на здравеопазването, ще подобри отчетността, статистиката и най-вече информационната база данни за всеки един пациент. А колкото е по-богата и по-пълна тя, толкова повече информация ще има лекуващият лекар и ще може да се съобрази със странични ефекти от лечението, с минали състояния и т.н. Електронните здравни досиета, които започват да се създават у нас все още са непълни, въпреки че Здравната каса предоставя личен код на всеки, който желае да се запознае с досието си. Засега там фигурира преди всичко финансова информация, а не толкова пълна информация за здравния статус на всеки пациент.

Що се отнася до финансирането на болниците, няколко пъти системата беше променяна. Според Вас кой е най-удачният й вариант?

Ще изразя позицията на Националната пациентска организация, която съвпада и с моята лична позиция. Системата на клиничните пътеки е несъвършена. Дали ще бъдат въведени най-сетне тези диагностично свързани групи или не, аз не знам, но като отговорът на този въпрос съвпада в известна степен с отговора, който ви дадох на първия въпрос. При въвеждането на една функционираща система за електронно здравеопазване ще може много ясно да се проследи кой пациент какви здравни услуги е получил в съответната болница. Оттам болницата ще си търси съответното финансиране, а не всяка година, особено на края на годината, ние да имаме взаимни обвинения между Здравната каса и болниците как не достигат няколко стотин милиона лева, как са изчерпани ресурсите и т.н. С въвеждането на електронно здравеопазване ще може да се види и да се обобщи информацията коя болница колко пациенти е приемала, какви процедури са извършвани на тези пациенти, колко дни престой имат и да се получи ясна статистическа информация какви пари са необходими за болниците в България. От какви видове заболявания се лекуват пациентите, какъв е престоят им в болницата. Обобщена, тази информация ще послужи за съставяне бюджета на болниците за всяка една година. Тогава няма да има толкова обвинения между тях и Здравната каса.

За никого не е тайна, че в България има почти постоянен недостиг на кръв. Какъв е изходът от тази толкова опасна ситуация, при един евентуален инцидент?

Тук също е необходимо да се усъвършенства системата, защото действително има недостиг на кръводарители. Готово решение на проблема няма, смятам, че трябва да се предприемат няколко комплексни мерки, чрез които да се подобри снабдяването с кръв и кръвни продукти. От една страна трябва да се запази доброволния принцип, но от друга страна да се даде възможност на хора, които са пряко свързани с конкретния пациент, който се нуждае от кръвопреливане, да организират акции и да му помагат с кръводаряване. Просто трябва да се промени нормативната база, защото сега системата е несъвършена. Пред кръвните центрове има големи групи от хора, най-вече от малцинствата, които продават кръвта си. Тази порочна практика просто трябва да се премахне.

По думите на министъра на здравеопазването в служебния кабинет, неплащането на здравните осигуровки от работещи хора се превръща в мода. Как ще коментирате това?

Действително има такова нещо и по наши наблюдения. Но това е така, не защото е мода, а защото хората не виждат смисъл да се осигуряват при положение, че когато отидат в болница, те са задължени да плащат допълнително. Те не виждат рационалната полза от здравните осигуровки, които плащат, след като или няма направления и те трябва да заплатят за свободен прием, или за съответната процедура в болницата ги карат да доплащат. Да речем, че успеете да докачате след няколко месеца да ви издадат талон, за да отидете на скенер, но тогава вие трябва да платите за консумативите... Системата на здравното осигуряване в България трябва да се промени коренно и драстично, за да може здравноосигурените лица да виждат смисъл в това да си плащат осигуровките. Най-вече, когато здравноосигуреният пациент отиде на лекар, той трябва да знае, че вече е платил, а не да му се искат допълнително всякакви суми и сумички. Това е причината, поради която хората се демотивират при сегашното състояние на нещата да си плащат здравните осигуровки. Още повече, че настъпи един хаос в събирането и харченето на пари от НЗОК. С решение на Министерски съвет бяха прехвърлени няколко дейности, които се финансираха от бюджета на Министерството на здравеопазването с пари от държавния бюджет се прехвърлиха за финансиране от НЗОК. Например, процедурите по ин витро, интензивните грижи, ваксините и още няколко други. Всички тези дейности по закон са задължение на държавата, т.е. тя трябва да заплаща с пари от държавния бюджет за тези дейности по здравеопазване. Бюджетът на НЗОК е съставен преди всичко от вноските на здравноосигурените лица, т.е. трябва да се използва единствено за предоставяне на здравни услуги на тези лица, които са здравноосигурени. С прехвърлянето на тези дейности, които са задължение на държавата, към Здравната каса се разми бюджетът, разми се отговорността и сега де факто здравноосигурените лица в България плащат, вместо държавата, за дейности като процедури ин витро, като ваксини и други, които са задължение на държавата. Това е още една причина да се демотивират хората да си плащат здравноосигурителните вноски. Още повече, че здравноосигуреният, като отиде в болница, веднага му се казва, че или няма направление, или трябва да си доплати, или че трябва да плати за специалист, или, че трябва да чака. Срещу парите, които внася, в 90% от случаите той не получава необходимата дължима здравна грижа.

По-голямата част от хората без осигуровки са безработни, някои от тях – от години и наистина едва ли ще намерят как да платят задълженията си. Какъв е вариантът за спасение от тази ситуация?

По закона за здравето ясно е опоменато на какво могат да разчитат те - на един минимален пакет от здравни услуги, включително Спешна помощ, родилна помощ и т.н. Относно безработните има едно постановление номер 17, което е прието 2007 и допълнено 2009 г., с което се позволява на лице, което няма доходи, няма имущество и отговаря на още няколко имуществени критерия, да ползва безплатно болнична помощ, като лечението му се поема от фонд към Социалното министерство. Но тази процедура е доста сложна, тя безспорно се използва, но е доста бюрократизирана и не е подходяща при всяко едно заболяване и лечение. Така че би трябвало да се помисли за увеличаване бюджета за здравеопазване като част от държавния бюджет, за да могат да бъдат включени и хората, които са останали без работа за дълъг период от време, които са социално изключени, които нямат доходи. Здравеопазването все пак е дейност, която изисква финансиране. То просто не може да съществува без пари. Към момента дори здравноосигурените лица все повече биват лишавани от медицинска грижа, поради недостиг на средства, както се твърди. А според мен не е толкова голям недостигът, колкото е неефективно разпределянето.

Работещ ли е сегашният модел на здравеопазване и може ли да бъде заменен с по-добър?

Преди всичко, можем да се възползваме от една здравна система, каквато беше замислена в началото, макар че тя не беше съвършена. Би могло да се възстанови договорното начало при определяне бюджета на НЗОК. Здравната каса беше създадена като публичен фонд, който да се пълни от средствата на здравноосигурените лица и частично от държавата, която плащаше на деца, на пенсионери, на безработни за известен период от време. Но все пак основната част от средствата трябваше да постъпва от здравноосигурените лица и съответно тези средства трябва да се разпределят по метода на договарянето, като Националната каса със съсловните организации и с представители на пациентските организации, които да имат решаващ глас. Защото става дума за пари от вноските на пациентите и би следвало всяка година бюджетът да се определя с решаващото мнение на лекарите и на пациентите. Сега, с последните изменения в Закона за здравното осигуряване, НЗОК беше превърната в един административен орган, а тя по своята същност не е такъв, в един придатък на Министерски съвет и на МЗ. Предишните правителства си позволяваха да експроприират, да крадат от бюджета на НЗОК. Първо беше откраднат 1 млрд. и 400 млн. лв., които се бяха натрупали в резерва през годините. После бяха откраднати още 350 млн. лв., като бяха пренасочени към държавния бюджет. Миналата година се направи опит за още едни 100 млн. лв., но Конституционния съд излезе с решение, с което обяви тази практика за порочна и я стопира. Само че тогава правителството, заобикаляйки решението на съда, прехвърли дейности на Здравната каса, които трябваше да се финансират от МЗ. Това е едното, което трябва да се промени. Второ, трябва да се състави здравна карта на територията на България, т.е. в кои общини и области какви хора живеят, на каква възраст са, от какви заболявания страдат, от колко болници имат нужда, от колко лекари специалисти, от колко аптеки и съответно да се финансира необходимия брой болници. Сега в София има наплив от частни новооткрити болници, а в провинцията има населени места без нито една болница. Здравната каса трябва да избере за финансиране ключови партньори, които да са разпределени на териториален принцип. Когато някой иска да открива нова болница, да я открива там, където има нужда, а не в София, където пазарът е наситен със здравни услуги и с болници.

Трето, трябва да се подобри състоянието на правата на пациентите. Най-накрая трябва да бъде приет този прословут закон, който от 1992 г. отлежава в Народното събрание. Чрез него ясно да се разпишат механизми, по които пациентите да си търсят правата и начинът, по който да реагират при случаи на лекарска грешка, ятрогенна инфекция, вътреболнично заболяване и изобщо, когато здравето им е увредено вследствие от небрежно изпълняване на медицинската професия.

Във всяко едно общество системата на здравеопазване е най-сложната система, защото има най-много участници в нея. От една страна държавата със съсловните организации, пациентите, публичните фондове и т.н. Тази сложна система трябва много внимателно да се настрои и да се променя от хора с необходимата компетентност, хора можещи и знаещи. Не може за един мандат да се сменят трима здравни министри...

Друг неотложен проблем е спешната помощ. Какво трябва да се направи, за да бъде подобрена работата на медицинските екипи?

От години се говори за Спешната помощ и всеки знае, че тя е недофинансирана. В момента само в София има 17 пункта за Спешна помощ, а по всички стандарти те трябва да бъдат 34, т.е. два пъти повече, само че желаещи няма. Заплатите са ниски, условията за работа не са добри, техниката е остаряла... Държавата, чрез нейния бюджет и по закон, и по конституция, е длъжна да осигури медицински екип при спешни състояния на всеки един български гражданин, независимо дали е здравноосигурен или не. За тази цел трябва да се поразвърже кесията и да се изпълнят тези лимити, за да може ние наистина да имаме Спешна помощ, която да предотвратява смъртни случаи. Защото Спешната помощ в крайна сметка е въпрос и на национална сигурност. Освен това, трябва да се назначат обучени диспечери на номер 112, защото все още има смъртни случаи вследствие на ненавременно пристигнали медицински екипи. Няма обучени диспечери, които в момента на обаждането, когато има медицински случай, да дават наставления на обаждащия се и същевременно да сигнализират на най-близката линейка.

Направленията за специалист – кой е най-добрият начин за тяхното разпределяне?

Проблемът с направленията е свързан с отчетността, статистиката и финансирането. Всяка година, на всяко тримесечие имаме спорове за регулативните стандарти, както се наричат тези направления - достатъчни ли са, не са ли... Според нас би следвало лимитите, които се въвеждат, да отпаднат. Здравната каса да въвежда тези лимити единствено за свои статистически цели. Но когато един здравноосигурен човек отиде на лекар, Здравната каса, болничната система, личният лекар и специалистите са длъжни да му предоставят лечение въз основа на това, което е платил като осигуровки. Абсолютно противоправно е да се казва на хората, че няма направления. В момента има един парадокс - личният лекар, ако отпусне повече направление извън лимита си, той бива глобяван от Здравната каса. Това е една абсолютно порочна практика, която трябва да бъде премахната и да се осигури адекватна дължима здравна грижа на хората, които отиват на лекар.

Кадрите намаляват, а през последните няколко години бяха затворени и много болници... Има ли надежда изобщо някога българите да получат здравеопазване с добро качество?

В близко бъдеще не виждам такава перспектива, защото системата доста години вече е в състояние на разпад, без да се прави нищо за подобряването й. Но при едни разумни действия можем да спрем разпада и в едно обозримо, но не близко бъдеще да постигнем някакво нормално ниво на здравно обслужване.

Предстои сформирането на ново правителство. Бихте ли систематизирали няколко препоръки към новия здравен министър относно най-неотложните проблеми в здравеопазването? И кои според Вас са най-належащите, по които трябва да се започне работа веднага?

Вече споменах всички тези мерки, но ще се опитам да ги обобщя. Първо и много важно е реформирането на Здравната каса. Връщане на договорното начало, намаляване на административната намеса при направленията и включване на представители на пациентите при договаряне и подписване на Националния рамков договор.

Второ, повишаване събираемостта на здравните вноски. Това може да стане чрез промяна в законодателството, включително промяна в Закона за здравното осигуряване.

Трето, продължаване на работата по въвеждане на електронното здравно досие и електронното здравеопазване. Това ще понижи заплащането от касата на неизвършени дейности от болниците и като цяло ще дисциплинира финансово системата на здравеопазването.

И на четвърто място трябва да отпаднат най-накрая тези методики за медицинските изследвания, за регулативните стандарти, т.е. направленията и всичките други ограничения, които поставят в риск живота на пациента и реално представляват отказ от предоставяне на дължимата здравна грижа на здравноосигурените лица.