Симеон Карпузов: Малките стъпки в науката водят до големите промени в обществото
Той е физик. Изследовател е в екипа на направлението „Дигитално здравеопазване“ в Института GATE на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преди това работи в Института по механика към БАН и в компанията GlobalFoundries.
Той е Симеон Карпузов и в края на 2024 г. е отличен от „Форбс България“ в категорията „Наука, технологии и здравеопазване“ в класацията „30 под 30“. Причината е вече патентованият метод и система за следене на пациенти с епилепсия.
Младият учен, който няма 30 години, вярва в силата на науката и е убеден, че множеството малки стъпки са в състояние да доведат до промяна. Признава колко е важно усещането, че с всичко, което правиш, си полезен за хората. Особено за онези в нужда. Очевидно от самото начало научната му кариера се свързва с медицината, въпреки че е физик. Твърди, че човешкото тяло продължава да крие множество тайни и въпреки огромния напредък на науката ние все още не знаем всичко.
Както споделя, в науката никой не може да работи сам и изолирано. Всяка иновация има нужда от много и различни специалисти и разбира се още от посветеност и вдъхновение. Симеон Карпузов вярва, че той и колегите му наистина революционизират бъдещето. С него разговаряме за наука, за пътя на младите учени, за удовлетворението да създадеш технология, която може да промени живота на хората, но и за мечтите. Симеон признава, че мечтае да завърши успешно докторантурата си и през 2025 г. да стане доктор, което ще бъде поредната стъпка в развитието му като учен. Мечтае още да ремонтира купената наскоро къща на село и заедно със съпругата и дъщеря си да я превърнат в свой втори дом.
Г-н Карпузов, разкажете малко по-подробно за Вашето патентовано научно откритие, свързано с наблюдението на пациенти, които страдат от епилепсия.
Това е дългосрочна научна работа, към която аз се присъединих в последствие. Началото й е поставено от моя научен ръководител д-р Георги Петков, който оглавява и направлението „Дигитално здравеопазване“ в GATE, разработена е в нидерландската клиника „Сайн“. Става дума за хора, които не могат да бъдат лекувани медикаментозно и трябва да бъдат наблюдавани дали получават пристъп или не. Прави се от медицинския персонал чрез видеокамери. За да си го представите: едно медицинско лице стои пред няколко монитора, на които са отворени множество прозорчета, показващи стаите, в които спят пациентите. Когато някой получи епилептичен пристъп, наблюдаващият сигнализира на лекарите, които реагират много бързо, за да предотвратят усложненията, някои от които, за съжаление, могат да бъдат и фатални. Нашата система в клиниката помага по следния начин. Видеото се обработва в реално време с най-обикновена камера и компютъра, с който клиниката разполага, тоест не изисква нищо специално като супер компютър. При наличие на опасно събитие екранът светва. Важно е, защото става дума за човек, който работи часове наред, може да се разсее за момент, а при епилептичните припадъци всяка секунда е от значение. Системата помага, защото реално намалява тежестта и помага нещата да станат по-лесно. В момента системно се наблюдават не всички в клиниката, а само петима души. Продължаваме да работим и доразвиваме идеята.
А идеята е?
Има дечица, страдащи от епилепсия, които не могат да бъдат лекувани с лекарства. Един от родителите никога не спи, будува. Тези хора не водят нормален живот, защото някой постоянно трябва да наблюдава детето. Идеята ни е, системата за наблюдение и регистрация да се поставя в домовете на семейства с деца с епилепсия и родителите да могат да са спокойни, да спят, да живеят нормално.
Добре е да кажа, че системата за следене помага за по-точната регистрация. Следенето е концентрирано само върху човека, който се движи и не обхваща нищо друго. Двете системи работят заедно, в комплект. Пътят за разработването на подобен тип продукти е дълъг.
Канех се точно да Ви питам за възможността системата да се прилага и в домашни условия, защото е много важно.
Да, важно е. Идеята и реализацията й не изискват прекалено специализирана техника. Смятаме, че е възможно. И затова се движим точно в тази посока. Продължаваме да работим по системата като правим различни подобрения по софтуера, добавяме допълнителни камери за по-голям обхват. Всичко е живо и още се развива и тества. Надяваме се, че в определен момент системата ще се използва от всички, които имат нужда, а не само в клиники. Да не бъде само за облекчаване работата на персонала в болниците, а да помогне на по-широк кръг от хора.
Г-н Карпузов, защо само в Нидерландия? Защо не тествате системата в някои от българските болници?
Свързано е с дейността на моя научен ръководител д-р Георги Петков, който започва работа по проекта в Нидерландия. В България се прибира през 2023 г. и продължава в Института GATE. Сега правим опити системата да бъде внедрена и в българска болница. Все още не мога да я назова, не мога да се ангажирам и със срокове, но се надявам много скоро тя да се използва и у нас.
Работите и по проект, свързан с ранната диагностика на болестта на Алцхаймер. С какво той се отличава от множеството подобни нему?
Бих искал да започна с отговор на въпроса защо е важна ранната диагностика. Както добре знаете, към настоящия момент няма лечение за болестта на Алцхаймер, развитието й не може да бъде ограничено или спряно. Единствено може да се определи кога някой е в по-рискова група, за да промени начина си на живот и така да забави развитието на болестта. За нас ранната диагностика е важна, защото ако можем достатъчно ясно да кажем кой попада в рисковата група и той предприеми необходимите действия, описани твърде добре, това би дало повече шансове. Дава време, но и надежда на всеки, за който има сериозен риск да развие Алцхймер.
И каква точно е идеята?
Един от начините за диагностика е електроенцефалографията (ЕЕГ). Знаете онези шапки с електроди, които се поставят на главата, следят активността в различните части на мозъка и всичко това се записва. Когато се прави това изследване е много важно преди това лекарят да определи какво е нивото на покой. Говори ли сме с много лекари, които ни дадоха своите изследвания. Намерихме общите свойства между различните състояния на покой, определяни от всеки медик. И така идеята е, когато се прави такова изследване, процесът да бъде автоматизиран, състоянието на покой да не субективно, а машината и нейният софтуер да го определят. По този начин диагностицирането е по-бързо, изводите също и тези прости добавки носят много повече информация и за пациента, и за лекаря.
Колко е важно да се работи в екип, когато става дума за наука, г-н Карпузов?
Много. Особено при сложните проблеми, които имат трудности на различни нива. Д-р Георги Петков е математик, аз съм завършил физика, работим с много лекари, имаме хора, които специализират софтуерно инженерство.
Ако нямаме опита и познанието на всеки един от тях, всичко ще се забави много. Ако не работим заедно с много и различни специалисти, сам човек не може да се справи.
Любопитно ми е как един физик се насочва към работа, свързана с болести и тяхното предотвратяване.
Преди GATE работих в Института по механика на БАН, в една лазерна лаборатория на института и там почти всички изследвания, които правехме, бяха свързани по някакъв начин с медицина. Има много неща, които тепърва научаваме. Човешкото тяло е много сложна система, има какво още да се изследва.
Г-н Карпузов, за Вас важно ли е усещането, че всичко, което правите, има смисъл и носи полза?
Не само, че е важно. Ако го няма, няма и да работя. Основното е. Затова и всички работим в тази посока, надяваме се да е от полза, да служи на някого, а иначе защо сме го правили.
У нас от десетилетия се говори за дигитално здравеопазване. Крачките, които се правят са твърде малки и твърде плахи. Какво пречи на здравните власти и обществото да приемат, че това е един много по-лесен и по-ефективен начин.
Не знам какво пречи, въпреки че съм разсъждавал по този въпрос. Често ходя с баба ми на лекар и ми прави впечатление, че нейните лекари лека-полека преминаха съвсем в онлайн пространството.
Преди искаха да носим документи, изследвания, а сега всичко им излиза автоматично. Преди ден ми изпратиха нейни резултати. Може би стъпките са плахи, но са сигурни. Надявам се не само в здравеопазването, но и в цялата администрация все повече да навлиза, защото ще улесни не само нас, но и работещите. След пандемията от COVID стана ясно, че много от нещата няма нужда да са „на живо“.
Заплаха ли е изкуственият интелект за науката?
Това е система, която може да помага много в работата на учените. Използвам го много, когато търся научна литература, например. Не е заплаха, напротив помага, особено когато трябва да се обобщи огромно количество информация. За мен е много полезен инструмент, който ми върши добра работа.
Какво е да си млад учен в България?
Моите близки, обкръжението ми и хората с които контактувам, се радват, че се занимавам с наука.
Самият аз намирам смисъл в това и смятам, че е престижно. В България винаги се е гледало позитивно на хората, които се занимават с наука и образование.
Как виждате бъдещето си?
Сега голямата ми цел е да завърша докторантурата си през тази година и усилията ми са насочени към това.
Обичате ли да мечтаете?
Обичам. Взех си къща на село, неугледна е, но аз си мечтая как ще я оправя и ще ходим там с жена ми и дъщеря ми, как се превръща за нас във втори дом.
Хубава е тази мечта. Да завършим като ми отговорите на следния въпрос. Вярвате ли наистина, че това, което правите, революционизира бъдещето на здравеопазването?
Абсолютно. Мисля, че в науката и технологиите стъпките са малки, но когато се насложат достатъчно, се случва голямата промяна. В тази посока стъпките ни са доста. Надявам се, че с нашето малко изобретение, ще бъдем полезни.
Снимки: Личен архив
Продукти свързани с ИНТЕРВЮТО
Коментари към Симеон Карпузов: Малките стъпки в науката водят до големите промени в обществото