Д-р Нели Нешева - Ще следим пациента 1 година след като излезе от болница

С д-р Нели НЕШЕВА, директор на Националната здравноосигурителна каса, разговаря Диана Тенчева

Кога здравната каса отново ще изплаща на лекарите 100 % от парите за извършената от тях дейност, д-р Нешева?

Искам да започна с малко предистория: здравната каса работи с бюджет, който е определен още от предходната година. Тази финансова рамка е много точна и дава възможност да се знае през годината какви плащания ще извършва касата.

В този смисъл 100 % плащане е толкова, колкото е определено в бюджета (абсолютно точно е разписано в Приложение №2, неотменен документ от индивидуалния трудов договор, който се сключва с изпълнителите на медицински дейности).

И сега ще ви цитирам следните данни - м. г. болниците са изпълнявали задълженията си срещу 85 млн. месечно. А когато аз станах директор на НЗОК (б. р. на 28 април т. г.), първата фактура от болниците (сборна, изпратена от всички районни каси), беше за 109 млн. лв. Затова за нас “плащане на 100 %” означава единствено и само превеждане на определените от бюджета суми.

Докторите обаче твърдят, че вече получават само по 80 % от предвидените за месеца суми.

Нека да поясня - те получават 80 % от фактурираните от тях суми. След първото тримесечие обаче няма прогнозно разпределение на средствата до края на годината. Но пък съществува анекс към рамковия договор, който дава възможност лечебните заведения да работят, да фактурират своята дейност, да я отчитат и чак тогава - след проверка, да се изплаща сумата, която е над определената в Приложение №2.

Тепърва ще разговаряме с директорите на болниците - разходите на касата, респективно техните харчове, да се вписват в прогнозируемите стойности (б. р. - в Приложение №2), които ще заложим за второто шестмесечие на годината.

Ако мениджърът на лечебното заведение анализира какви случаи постъпват в болницата му, каква е тяхната спешност и дали лечението на някои може да бъде планирано за по-късен срок, то би трябвало да успее да се впише в заложения бюджет.

Не е обяснимо как м. г. болниците са се справяли с до 90 млн. лв. месечно, а сега за същата дейност са им необходими близо 110 млн.? По закон са заложени по-малко средства, разберете го.

Добре, по-болен ли е станал българинът, или се надписват диагнози?

Може би с много малък процент е станал по-болен, но в последните години болниците станаха много повече. Това е доказан факт, а когато има свръхпредлагане на една дейност, разбира се, че има и пренасищане. В случая свръхприем.

По този повод е сформирана работна група. Очакваме тя да е готова със заключенията си към края на месеца и тогава ще обявим резултатите от анализа. Така ще разберем по кои диагнози и в кои болници има свръхприем и защо.

Как ще спрете ненужните настанявания в тях?

Една от крачките в тази посока е преоценка на пакета медицински дейности в болничната помощ (б. р. - тези услуги, които плаща касата). След преглед и анализ той ще бъде намален в посока доболнична помощ. Т. е. дейности от болниците да се пренасочат в извънболничната помощ, която е много по-евтина, без да е по-малко ефикасна. Не казвам, че въобще ще бъдат изключени диагнози, но повече от тях (примерно водещите до хиперхоспитализацията), могат да бъдат преоценени.

Може ли дадете пример какви дейности от болниците ще преминат към джипита или специалисти?

Работната група заседава едва от 2-3 дни. Най-напред ще се прегледат педиатричните пътеки, защото са проблемни, а и приоритетни. След това ще анализират кардиологичните и всички други.  Ще ви дам пример с фиброгастроскопията - тя може да се извършва както от специалист в доболничната помощ, така и като част от алгоритъм на пътека в болниците. В първия случай, когато се изисква това изследване, то струва 35 лв. А във втория (в болничната помощ) е част от пътека, а тя е 1010 лв.

Какви докторски “шмекерии” откривате по време на контрола?

- Ще ви дам примери от наскоро приключили проверки. Пациент бил приет по клинична пътека № 121 (тя е за рак на ларинкса). Трябвало е да се направи биопсия, която да потвърди или отхвърли диагнозата. Тази дейност обаче е могла да се извърши и извън болница - амбулаторно.  А не човекът да лежи три дни в болница, да му се правят куп изследвания и да го обгрижва медицински персонал. Има много такива случаи. Пациенти пък, които са били подготвяни за планови операции - примерно 3 дни са им извършвани изследвания и за това са изразходени пари, в един момент решават, че състоянието им не е животозастрашаващо. И че ще дойдат след 2 месеца. Това също източва средства, защото тогава ще им се правят изследвания за втори път.

Чрез промени в администрацията например обмисляте ли спестяване на пари на касата?

Очаква се парламентът да приеме промяна, според която здравната каса да се ръководи от управител и подуправител. А не да има четирима зам.-директори, както е в момента. Второ - според новия устройствен правилник на НЗОК 57-те отдели, сектори и дирекции ще бъдат оптимизирани до 32. Целта е да се избегне дублиране на функции.

Колко щатни места ще съкратите?

Ще се прецени на заседание на надзорния съвет. Засега са коментирани само звената. Ще ви обясня: дирекцията има директор, отделът - началник, а секторът - ръководител. Всички тези ръководни длъжности получават по-високи заплати.

Ако една дирекция има 4 сектори, те биха могли да се обединят в 2 например. Разговаряла съм с представените в касата синдикати. Те нямат забележки към мярката. Не мога да ви кажа колко точно щатни бройки ще се закрият, но като процент няма да са повече от 15.

И за това сме се договорили със синдикатите. Разчетите показват, че така ще се пестят 4,5 млн. лв. годишно, които ще бъдат преведени за плащане на лечение на осигурените.

От какво ви се оплакват хората?

Роднините ми ме щадят и не ме търсят толкова, но пък ми звънят хора, които може би не съм чувала от 10 години. Казват ми: помогни за достъп до определен лекар, медикаменти... А докато бях в общината - имаше и: помогни за настаняване на дете в ясла (смее се).Тук държа да кажа следното: пари в системата на здравеопазването има, но не се усвояват по най-добрия начин.  Ще ви дам такъв пример: в последните години строителният бизнес се развихри. Защо? Защото усетиха печалба и решиха, че ще строят все повече, за да я повишат. Същото откриваме и при болниците. В последните години те се увеличиха до 414... Ако нямаше търсене на печалба, то те нямаше да се строят. В момента работим по следната идея - от догодина чрез интегрираната информационна система на НЗОК да се извършва последващ контрол на пациентите.

Какво означава това?

В момента такъв не се прави. Той предвижда 6 месеца или 1 г. след като болният е напуснал лечебното заведение, да се види какво е състоянието му. Какъв е резултатът от това, че е бил лекуван в болница. Приеман ли е отново за лечение или не. Както и колко такива случая е имало в тази болница, а при тях дали се е стигнало до инвалидизиране, до леталитет (смърт) и т. н. Тогава вече болниците ще могат да се класират по резултатите от тяхната дейност, което пък ще доведе до бонуси за добрите и финансови ограничения за лошите.