Първите навлезли в бебето чревни бактерии определят бъдещото му здраве

Акценти

Проучване, наречено "Бебешки биом" (Baby Biome), има за цел да установи как започват да се появяват първите чревни бактерии в организма на новородените и как след това те влияят на бъдещото му здраве. Оказва се, че това, което навлиза в червата на бебето в дните след появата му на бял свят, въздейства до края на живота му.

Учените са провели много изследвания за ролята на чревните бактерии върху здравословното състояние на възрастните, но едва в последните години започват да обръщат внимание какво е тяхното въздействие в детството.

› Колко е важен "добрият" чревен микробиом при възрастните

› Колко са важни първите чревни бактерии за бебето

› Правилните чревни бактерии в първите дни от живота пазят после от инфекции

› Значението на начина на раждане за чревния микробиом

› Как чревните бактерии защитават бебетата от инфекции

› Доколко учените могат и трябва да се намесват

Колко е важен "добрият" чревен микробиом при възрастните

Найджъл Фийлд, професор по епидемиология на инфекциозните болести в University College London и ръководител на проучването, обяснява, че всъщност човекът е стерилен, когато се ражда. Едва три или четири дни след това започва колонизацията на набор от микроби в червата. Затова този момент е важен за имунната система, тъй като досега всички повърхности на тялото не влизат в контакт с микроорганизми.

Всеки един от нас през няколкото първи дни след раждането си развива чревен микробиом. Изследователите смятат, че този биом от бактерии, вируси и гъбички оказва жизненоважно влияние върху нашето здраве. При възрастните тези микроорганизми помагат за разграждането на трудно смилаемите фибри и предоставят ензимите, нужни за синтеза на определени витамини. Само с присъствието си те предпазват от вредни патогени, а някои от тях дори отделят естествени антибиотици, за да унищожат нашествениците.

Все повече изследвания доказват важността на здравословния чревен микробиом - той може да предпазва от състояния като депресия, тревожност, дори болест на Алцхаймер. От другата страна е нарушеният чревен микробиом, който при възрастните може да доведе до сърдечносъдови заболявания, диабет, колоректален рак, затлъстяване, хронично бъбречно заболяване и възпалителни заболявания на червата.

Колко са важни първите чревни бактерии за бебето

Старшият преподавател в Университета в Сидни, Австралия, Арчита Мишра казва, че първите микроби, които колонизират червата на бебето, след това изграждат имунната му система. Те всъщност обучават тялото да различава приятел от враг, като учат имунните клетки как да пропускат хранителни антигени и безвредни микроби и как да защитават от патогени.

Според Мишра бактериалните колонии, които се установяват през първите 6 до 12 месеца в тялото на детето, са отговорни за риска от алергии, за това каква е реакцията му на ваксините и за това колко добре функционира чревната бариера - слоят, който отделя чревното съдържание от останалата част на тялото.

"Първите хиляда дни от живота изглеждат като прозорец, през който чревният микробиом оставя отпечатък, който трае десетилетия", допълва Мишра.

Правилните чревни бактерии в първите дни от живота пазят после от инфекции

Учените поддържат тезата, че плацентата е зона без микроби, което означава, че плодът няма чревен микробиом вътре в утробата. Изглежда, че бебетата наследяват повечето си бактерии от храносмилателния тракт на майката, а не докато преминават през влагалището, както се смяташе преди.

Според Стивън Лийч, старши преподавател и специалист по стомашно-чревния микробиом в Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, природата има усъвършенстван метод за установяване на чревния микробиом при новороденото. "Ако се замислите за процеса на раждане, бебето се ражда с главата надолу, обърнато към гръбначния стълб на майката. Така че, гледайки анатомията, главата на бебето изтласква съдържанието на червата на майката. Така че когато бебето се роди, то получава лице, пълно с изпражнения", обяснява той.

Проучването, ръководено от Найджъл Фийлд, показва, че чревните бактерии оказват влияние върху здравето почти от момента на раждането. Той и екипът му изследват изпражнения от 600 бебета, които са на 4, 7 и 21 дни. Някои от тях са проследени отново на 6-месечна и 1-годишна възраст. Анализът сочи, че наличието на правилните чревни бактерии в ранните дни от живота може да ги предпази от вирусни инфекции по-късно в детството.

Значението на начина на раждане за чревния микробиом

Начинът на раждане изключително много допринася за това какъв микробиом ще се "засели" в червата на бебето. Децата, родени с помощта на цезарово сечение, са доста по-различни в това отношение в сравнение с онези, които са родени по естествен път. Изследователите обясняват, че появилите се на бял свят по оперативен път пропускат "лицето, пълно с изпражнения" и така не се снабдяват с полезни бактерии, които биха могли да ги защитят от респираторна инфекция.

Учените са установили, че през първата седмица след раждането един от трите основни вида бактерии се появяват в червата на бебето. Това са Bifidobacterium longum (B. longum), Bifidobacterium breve (B. breve) или Enterococcus faecalis (E. faecalis). Която от тях получи бебето, тя определя траекторията за другите видове, които след това ще се "заселят" в червата му. До седмия ден новородените, появили се на бял свят по естествен път, в повечето случаи са притежавали или B.longum, или B.brevae в храносмилателния си тракт. За разлика от тях бебетата, родени чрез цезарово сечение, по-често имали E. faecalis. Чревният микробиом на родените вагинално бебета съвпада с този на майките им, което потвърждава, че микроорганизмите се предават предимно от червата на родилката, а не от влагалището й. В същото време децата, родени чрез цезарово сечение, притежават повече бактерии, свързани с болничната среда.

"E. faecalis е бактерия, която се свързва с опортюнистични инфекции. Така че ако имунната ви система не работи много добре, това може да причини заболяване", обяснява Фийлд.

Изследователите установяват, че разликите в чревните бактерии между вагинално родени и невагинално родени бебета почти се заличават, когато децата навършат 1 година. Но се забелязват признаци, че наличието на "добри" бактерии от първия ден осигурява предимство за здравето. Учените проследяват повече от 1000 бебета, за да проверят колко от тях ще бъдат приети в болница. Оказва се, че децата, които притежават повече микроорганизми от вида B. longum, са близо наполовина по-малко склонни да постъпят в болница за инфекция на дихателните пътища през първите 2 години от живота си. За разлика от онези, които имат в червата си повече от B. brevae и E. faecalis.

Наличието на B. longum по всяка вероятност е защитило някои бебета, родени по естествен път, от респираторни заболявания. Възможно е липсата на тези полезни бактерии да обяснява защо новородените, появили се на бял свят чрез цезарово сечение, имат леко повишен риск от развитие на определени състояния като алергии, затлъстяване, астма и автоимунни заболявания. Нужни са още изследвания, за да се потвърди това.

Как чревните бактерии защитават бебетата от инфекции

Изследователите нямат окончателен отговор защо чревните бактерии на бебето могат да предотвратят появата на инфекции. Те предполагат, че Bifidobacterium, като B. longum, или други полезни бактерии, наречени Lactobacillus, много добре разграждат сложни захари - така наречените олигозахариди, които се намират в кърмата. Тези захари са част от основния й състав, но ензимите в тялото на новородените не могат да ги обработят. B. longum преобразува захарите в молекули, наречени късоверижни мастни киселини (SCFAs), за които се предполага, че регулират имунната система, съответно помагайки на новороденото да не се поддава на инфекциите.

Късоверижните мастни киселини изпълняват и друга роля - помагат на имунната система на бебето да разпознава, игнорира и толерира безвредни стимули. Учените смятат, че Bifidobacterium подпомага създаването на чревна среда, която е по-враждебна към болестотворни, патогенни бактерии. За разлика от червата на възрастните, тези на новородените са аеробни, т.е. са пълни с кислород. Това е нужно, когато червата им започнат да абсорбират хранителни вещества за първи път. При раждането червата не са нито алкални, нито киселинни, те са с неутрално рН. Лошото е, че за бактериите, които биха могли евентуално да навредят на новороденото, тези условия са благоприятни. Bifidobacterium усвояват кислорода и създават анаеробна среда, която понижава рН-то. По този начин ограничават размножаването на потенциално вредните бактерии.

Учените са едва в началото на това да разберат как протичат тези процеси. "Въпросът може да е по-нюансиран от "Цезаровото сечение е по-лошо, а вагиналното раждане е по-добро". Не всички бебета, родени вагинално, са получили микроорганизмите, които са свързани с намален риск, и не всички бебета, родени с цезарово сечение, са получили съответните здравни резултати", казва Фийлд.

Доколко учените могат и трябва да се намесват

Установеното в проучването поставя въпроса трябва ли учените да се намесват, за да дадат на бебетата, особено на онези, родени чрез цезарово сечение, полезен микробиом. Затруднението идва от това как да го направят. Един от вариантите е така нареченото "вагинално засяване", при което с тампон с вагинална течност се намазват устата и участъци от кожата на новороденото с цел полезните микроби да колонизират червата на бебето. Този метод набира популярност, но така има опасност и от пренасяне на вредни инфекциозни патогени. Смята се, че над една четвърт от жените имат стрептококи от група В във вагината си, а това може да е фатално за бебето. Още повече, че е доказано, че полезните микроби не се намират във вагината на майката.

Друга потенциална възможност за микробиомно инженерство е трансплантирането на фекални микроби. Практиката се състои в прехвърляне на изпражнения от родилката в стомашно-чревния тракт на новороденото. Направени са няколко малки проучвания по темата, но методът не е особено препоръчителен. Изследователите не са сигурни дали вагиналният или фекалният микробиом на майката е правилният за бебето и се опасяват, че могат повече да навредят, отколкото да помогнат.

Трети вариант е приемът на пробиотични добавки, който е доказано безопасен и ефективен начин за повлияване на чревната флора. Клинични проучвания сочат, че те биха могли да защитят предимно недоносени или бебета с ниско тегло от некротизиращ ентероколит. Това е животозастрашаващо чревно заболяване, което е разпространено предимно сред преждевременно родени деца. Все още не е ясно обаче кои бактерии са подходящи за "засяване". Изследователите са на мнение, че вагиналното засяване и фекалните микробни трансплантации по същество са мръсни пробиотици, защото не се знае какво има в тях и затова са рискови. По тази причина пероралните пробиотици вероятно са правилният избор.

В бъдеще може би ще се изчисти и приложи идеята за "персонализирана микробна медицина", когато ще се извършват прецизни интервенции в микробиома, подчинени на генетичния, хранителния и имунния профил на бебето.