Болката в краката при ходене може да бъде признак за периферна артериална болест

Често хората отдават болката в краката по време на ходене на възрастта си, но според учени от Съединените щати тя може да се дължи на сериозно здравословно състояние, водещо до прогресиращо стесняване на артериите, познато като периферна артериална болест.

„Болката в краката при ходене не е непременно характеристика на нормалното стареене.“, коментира д-р Натали Евънс, лекар по съдова медицина в Университетската болница Harrington Heart and Vascular Institute в Кливланд, САЩ. „Ако изпитвате болка в мускулите на краката, но личния ви лекар не ви обръща необходимото внимание, трябва да се консултирате със специалист.“

Ниска осведоменост относно периферната артериална болест

Проучване, включващо около 2500 възрастни в Съединените щати на възраст 50 и повече години, установява, че едва 25% са запознати с признаците на периферната артериална болест в сравнение с 67% на коронарната артериална болест и около 74% на инсулта.

„Понякога може да се почувства като излъчваща болка в гърба или да се обърка с ортопедичен проблем.“, коментира Ким Смолдерен, изследовател и съосновател на Програмата за резултати от съдовата медицина в Медицинското училище на Йейл. „Поради тази причина могат да се посетят различни специалисти, преди да се разбере откъде идва болката. Това обаче не е само неосведоменост от страна на пациента, но и от страна на лекарите.“

Какво трябва да се знае за ПАБ?

Периферната артериална болест не е свързана с образуването на кръвни съсиреци, въпреки че са възможни при някои пациенти, ако натрупването на плака причини разкъсване на артериалната стена.

Също така ПАБ не трябва да се бърка с дълбока венозна тромбоза (ДВТ), тъй като тя засяга вените, а не артериите. Дългите периоди на неподвижност след операция, нараняване или продължително пътуване могат да доведат до ДВТ. Част от съсирека може да се откъсне и да заседне в белите дробове – потенциално фатално състояние, наречено белодробна емболия.

Периферната артериална болест не е толкова сериозно състояние, но забавеното диагностициране и лечение може да доведе до незарастващи рани, гангрена или ампутация. „Мисля, че всеки може да се съгласи, че ампутацията е сериозно нещо.“, казва Евънс. „За съжаление, за много пациенти първата интервенция, която им се предлага за ПАБ, е ампутация. Така че, очевидно, е необходимо да се работи за увеличаване на осведомеността относно заболяването.“

Рисковите фактори за периферна артериална болест са подобни на тези за сърдечните заболявания, включително напреднала възраст, липса на физическа активност, високо кръвно налягане и висок холестерол. Хората, които пушат, са изложени на два пъти по-висок риск в сравнение с тези, които не употребяват тютюн под каквато и да е форма. Същото важи и за хората с диабет.

>>> Краткият нощен сън е свързан с повишен риск от развитие на периферна артериална болест

„Това, от което се нуждаем, е първична превенция на всички сърдечносъдови заболявания, тъй като това би намалило рисковите фактори за периферна артериална болест.“, коментира Евънс.

Някои пациенти може да се нуждаят от поставяне на стент за отваряне на кръвоносните съдове или операция за байпас при запушени артерии. В най-тежките случаи ампутацията е единственото лечение.

Първата линия на лечение за мнозина обаче е проста и неинвазивна – контролирана тренировъчна терапия. Първоначалното лечение обикновено е 30 минути общо време за ходене, три дни в седмицата в продължение на 12 седмици. Според Евънс не е напълно ясно защо контролираната тренировъчна терапия е толкова ефективна, но най-вероятно това се дължи на факта, че по този начин мускулите се подготвят да работят в бедна на кислород среда.