Вихра Миланова: При децата липсват изградени умения за справяне в критични ситуации

Страхът е нормална реакция при природни бедствия. В критична ситуация мозъкът ни работи в друг режим - оценява риска и търси начини за преодоляване на опасността. В някои случаи страхът ни обзема изцяло, прераства в паника, което води до хаос в действията и мислите ни. Тогава ставаме наистина безпомощни. В непосредствения момент на стресогенното събитие възниква остра травматична стресова реакция, която се преодолява след преминаване на опасността. Спомените за преживяното постепенно избледняват и започваме да възриемаме света, както обичайно. Ако този процес не протече плавно, се достига до посттравматично стресово разстройство, което вече е израз на психична увреда.

Хората реагират по различен начин на стреса в зависимост от жизнения опит, възрастта, емоционалната устойчивост. Децата и юношите са особено податливи на стрес, тъй като при тях психическото състояние при малките няма адаптивност и гъвкавост, както при възрастния.

При децата липсват изградени умения за справяне в критични ситуации, а при юношите те са в процес на формиране. Малкият жизнен опит е предпоставка за по-тежка симптоматика при стресогенни събития в сравнение с възрастните. За преодоляване на стреса са им необходими подкрепа и съпричастност от страна на обкръжението. Всяко стресиращо събитие, преживяно в детството, оставя дълбока следа. И ако не е потърсена помощта на психолог за преработване на създала се травма, рано или по-късно тя дава негативен резултат. Родителите трябва да знаят, че най-често това се случва при ново стресогенно събитие.

За възприемането и поносимостта на стрес е определящ и полът, като жените са по-устойчиви спрямо мъжете, но в няколко психосоматични области жените по-рано реагират при стресов натиск - напр. хипертонична болест, остеопороза, онкозаболявания. Семейните пък са по-малко уязвими към стрес от самотните хора.

Най-сигурният начин да "преработим" страховете и да се отнасяме разумно към евентуална реална опасност е да говорим за тях. За минимизиране на последиците от преживения стрес е важно хората да получават навременна информация за случващото се. Еднакво безполезно е да се стимулира паника или да се поощрява пасивно очакване някой друг да се погрижи за потърпевшите.

За избягване на стреса е важно да се настроим да сме в помощ на нуждаещите се, да оказваме подкрепа в тази ситуация - на деца, на по-възрастни хора, на по-уплашени от нас. Да си част от група хора, които отиват там, където другите бягат, е начин да избягаш от парализиращия страх.

В случаите, когато последиците от острия стрес не преминат, може да се развие посттравматична стресова реакция. Издават я повишена тревожност, обърканост, трудности при съсредоточаване и запомняне на детайли, затруднения в комуникацията, проблеми със съня, психосоматични симптоми, физическо изтощение. Тези оплаквания могат да бъдат придружени от бързо или забавено говорене, влизане в безпричинни спорове и конфликти, предприемане на отчаяни действия, занемаряване на външния вид, безразличие към опасности, частична загуба на паметта за травмиращото събитие, страхове, резки промени в емоциите, социално отдръпване, апатия, липса на интерес към ежедневни задължения, избухвания, агресивни реакции, пристъпи и неадекватни реакции.

Ако на тези симптоми не се обърне своевременно внимание, е възможно развитието на посттравматично стресово разстройство на личността, което се изразява с повтарящо се епизодично изживяване на травмата, вторични реакции и преживявания, кошмарни сънища, отчуждение, емоционална притъпеност, загуба на настроение, липса на активност, избягване на действия, хора и ситуации, напомнящи за травмата. Когато човек не може да преодолее последствията на стреса, може да се обърне към специалист - за реална преценка на състоянието, за психологична подкрепа или за медикаментозно лечение. През последните години са доста разпространени спа процедури, фитнес, йога, физиотерапевтични методи.

Вихра Миланова, психиатър