Какво се случва, когато заплашваме децата си?

Според специалистите, заплахите не са най-добрият начин за един родител да възпитава детето. Доказано е, че децата, които се заплашват с наказание или с нереална измислена фигура от приказките, в много от случаите са склонни да излъжат и често го правят.  Страхът е една от първите емоции, които децата опознават още в ранна възраст. Той пряко изразява инстинкта за самосъхранение, който е по-силен от всичко.

Възрастните могат да преценят кои са реалните и нереалните причини за страх. Децата нямат тази възможност и приемат всичко за заплаха. Помислете си за това, когато заплашите детето си с "големия лош вълк" или "ужасната  и лоша Баба Яга". Страховете се запечатват в съзнанието още от най-ранни години и могат да оставят трайни следи.  С тях "малкото човече" може да бъде лесно контролирано или управлявано, като заплахата служи за аргумент. Много често родителите прекаляват, създавайки свят на страховити създания и наказания.

Детските страхове могат да се превърнат в:

• Постоянно чувство за вина;
• Чувство на неувереност;
• Прекалена ранимост;
• Ниско самочувствие;
• Чувство на несигурност;
• Чувство на изоставеност и самота и не приемането на себе си;
• Детето може да стане твърде затворено и асоциално;
• Агресията се отключва при липса на внимание и одобрение;
• Вяра в нереален свят, пълен с наказания;
• Липса на стимул за развитие.

Правилното и хармонично общуване с детето е ключът към това да не оставим травми в съзнанието на създанието, което обичаме най-много на света. Страховете са част от развитието на детето. Тяхното превъзмогване е основен момент в преминаването в по-зряла възраст. Нормално те не продължават във времето и не пречат на реализацията и личностното развитие.

Снимка: Pinterest