Откриха механизма, по който мозъкът преодолява първичния страх

Акценти

Учени от центъра Sainsbury Wellcome в САЩ откриха механизмите в мозъка, които помагат на животните да преодолеят инстинктивния страх. В случай че бъдат потвърдени, резултатите могат да послужат при разработването на нови терапии за разстройства, свързани със страха – фобии, тревожност и посттравматично стресово разстройство.

Анализът е публикуван в списание Science.

Eкипът, ръководен от д-р Сара Медерос и проф. Соня Хофер, проследява как мозъкът се научава да потиска реакции за потенциални заплахи, които на по-късен етап се оказват безобидни.

Как се научаваме да пренебрегваме инстинктивната реакция при заплаха

„Човекът се ражда със заложени, инстинктивни реакции срещу страха. Това са реакциите например при силен шум или бързо приближиващи обекти. С натрупания през годините опит обаче той започва да пренебрегва някои от тях, защото разбира, че не крият риск за здравето и живота му. Така се случва и с детето, което първоначално се страхува от фойерверките, защото са твърде шумни за него, но с времето осъзнава, че не го застрашават и започва да им се радва и наслаждава. Искахме да проучим точно този механизъм на учене в мозъка“, споделя д-р Медерос.

» Каква е разликата между страх и тревожност

Научният експеримент върху първичната реакция при потенциална заплаха

С помощта на иновативен експериментален подход учените изследват мишки, над които се появява сянка, наподобяваща тази на прелитащ хищник. В началото животните инстинктивно се втурват да търсят убежище, защото възприемат сянката като потенциална заплаха.

След неколкократно провеждане на експеримента мишките разбират, че не ги грози опасност. Поведението им се променя и, вместо да търсят начин да се спасят, те запазват спокойствие. С други думи, научават се да потискат реакцията си при страх.

Ролята на вентролатералното коленчато тяло (vLGN) за потискане на първичния страх

По време на по-старо проучване в лабораторията на Хофер специалистите установяват, че конкретна област в мозъка, наречена вентролатерално коленчато тяло (vLGN), може да потисне реакцията при страх и да анализира натрупаната информация, свързана с предходни сблъсъци със същата заплаха. Освен това vLGN получава силни сигнали от мозъчната кора, където се обработват зрителните стимули. Учените решават да разгледат по-подробно въпросния невронен механизъм, за да проверят дали той не ни помага да се научим да пренебрегваме понякога първичните си реакции при усещане за визуална заплаха.

Изследването посочва два основни компонента, които участват в процеса на учене: специфични области от мозъчната кора, които обработват визуалните стимули, и мозъчна структура, позната като ventrolateral geniculate nucleus (vLGN), която съхранява спомените от предишни преживявания.

Д-р Медерос допълва: „Открихме, че животните не успяват да потиснат първичната си реакция при усещане за заплаха, когато определени области в мозъчната кора останат неактивни. Хубавото е, че след като се научат да не бягат в търсене на спасение, мозъчната кора вече не играе роля в процеса.“

Според проф. Хофер резултатите от техния експеримент оборват традиционните разбирания и наложени теории за ученето и паметта.

Мозъчната област vLGN отговаря за съхраняване на информацията от минали сблъсъци със заплахата

Тя отбелязва: „Въпреки че мозъчната кора се смята за основен мозъчен център за учене, запомняне и поведенческа гъвкавост, ние открихме, че тези важни спомени се съхраняват от областта vLGN, а не от частта от мозъчната кора, която получава визуалните стимули.“

Ендоканабиноидите помагат да запомним коя заплаха е реална и коя-не

Изследователите също така разгадават клетъчните и молекулните механизми зад процеса. Те установяват, че ученето е свързано с повишена активност на точно определени vLGN неврони, предизвикана от информационните молекули ендоканабиноиди, които регулират настроението и отговарят за запаметяването.

Освобождаването на ендоканабиноиди ограничава постъпващата информация за блокиране на vLGN невроните, което води до повишаване на активността в тази област при визуална заплаха, а оттам и до потискане на първичната реакция при страх.

Шанс за лечение на тревожност и фобии

Проф. Хофер е на мнение, че откритията на екипа биха могли да помогнат на учените да открият лечение на психични разстройства, свързани със страха, като фобии, тревожност и посттравматично стресово разстройство. „Макар че модерният човек не изпитва първичен страх от хищници например, все пак в мозъка му все още съществува този мозъчен механизъм“, допълва тя.

Съвместно с клинични специалисти, екипът възнамерява да проучи специфичните мозъчни процеси, които се активират в потенциално опасна ситуация. Те се надяват по този начин да намерят лечение на тревожността и да допринесат за регулиране на маладаптивните реакции при потенциална заплаха.