Какво се крие зад безпричинния страх

  Страхът може да се разглежда като комплексна реакция на индивида към външни и вътрешни стимули, възприемани като опасност.

  Докато страхът, свързан с конкретна външна опасност, която представлява реална заплаха, изглежда "саморазбиращ се" и "оправдан" (страх от реална опасност), то страховата тревожност, отнасяща се до вътрешните ни преживявания и конфликти, остава до голяма степен неосъзната и се преживява често като "безпричинен страх".

  Този вид страх може да се прояви или като силна "неразбираема" тревожност, свързана с добре определени ситуации или обекти (фобии), или като общо вътрешно безпокойство и напрежение, възникващо пристъпно (паническа атака) или присъстващо постоянно (генерализирана тревожност), наглед без видим и разбираем повод.

  За разлика от страха от реална опасност, който се отключва автоматично от наличието на застрашаваща ситуация или обект, състоянието на страхова тревожност изпълнява и ролята на вътрешен "сигнал", предупреждаващ за предполагаема и предстояща заплаха, която още не е настъпила и която трябва да се избегне. Това състояние е израз по-скоро на вътрешните ни несъзнавани желания и конфликти и е свързано главно с многообразните аспекти на нашия психичен живот - лична и семейна история, преживени критични ситуации, неразрешени психични конфликти и т.н. От тази гледна точка "безпричинният страх" има своите причини, но поради особената си несъзнавана природа те остават недостъпни за самия индивид, като самият той ги преживява и интерпретира като неразбираеми и чужди.

  Търсенето и намирането на заместващи "логични" причинно-следствени обяснения (например атмосферното налягане, магнитните бури, планетарните движения и т.н.) позволяват на свой ред поддържането на същинските причини далече от съзнанието, което придава на този вид страх още по-неразбираем и необясним характер.

  Вижда се, че "безпричинният" страх също като страха от реална опасност, е насочен към защита и предпазване на индивида, но не от външни опасности, а от вътрешни несъзнавани импулси, като психологическият резултат от поддържането му са именно чувството на невъзможност за разбиране и липсата на контрол върху тези преживявания. Справянето с подобно състояние предполага разрешаването на основните несъзнавани процеси, довели до възникването му, и затова консултирането със специалист психотерапевт е от решаващо значение за такова начинание. Това, което можете да направите и сами, е да се опитате да си дадете сметка в какви моменти/ситуации/присъствия настъпват "безпричинните" опасения и да се опитате да разберете дали няма да откриете според вас някаква вътрешна връзка между тях, която да ви помогне да очертаете своите уникални "лични причини".

Д-р Димо Станчев, психиатър, психотерапевт, началник на отделение по консултиране, интервенции и психотерапия към Центъра по психично здраве и превенция във ВМА

За Framar.bg: 24 Часа