ВСИЧКО ЗА БЕЛЕЗИТЕ

    Причините за появата на белези са все още не напълно известни. Познатите рискови фактори за тяхната поява са расата, възрастта и частта на тялото, където има рана.
Например чернокожите и азиатците са много по-често засегнати от образуване на келоидни и хипертрофични белези сравнено с европеидната раса. При по-младите честотата на поява на белег е по-висока. Областта около гръдната кост, раменете, гърба, долната част на лицето са местата, на които най-често може да се образува белег.
Основното значение на белезите е само козметично, но в някои случаи може да доведе до скъсяване или деформация на тъканите.

    Келоидите са описани за първи път на папирус през 1700 пр. хр. заедно с различни оперативни техники, използвани в Древен Египет. В последствие, през 1806, Алиберт е използвал термина „келоид", произлизащ от гръцки „chele" - щипка на рак, за да опише латералния растеж на тъкан върху здравата кожа. 

    Келоидите представляват свръхрастеж на плътна фиброзна тъкан, обикновенно следлечение на рана. Тъканта се разраства извън границите на раната, не намалява спонтанно с времето и може да се възстанови след хирургично отстраняване.

    Хипертрофичните и келоидни белези представляват отклонение от нормалното възстановяване на раната, което включва миграция и пролиферация на клетките, възпаление, повишен синтез и секреция на цитокини и протеини от екстрацелуларния матрикс и ремоделиране на новосинтезирания матрикс.
В типичната рана след 6-8 седмици се установява равновесие между анаболните и катаболните процеси. На този етап здравината на раната е около 30-40 % от тази на здравата кожа. С узряването на белега, здравината на тъканта се подобрява в резултат на кръстосване на колагеновите нишки. В този стадий белегът обикновенно е хиперемиран и плътен, а след това постепенно се променя до бял, плосък и еластичен.

    Когато има дисбаланс между анаболните и катаболни процеси, се образува повече колаген и белегът се разраства във всички посоки. Белегът се издига над нивото на кожата и остава зачервен. Увеличената тъкан определя белега като келоиден или хипертрофичен.

    Този колагенов възел се определя като идентификационна единица при келоидните и хипертрофични белези. Колагеновият възел съдържа фибробласти с висока плътност и колагенови фибрили подредени по строго определен ред. Освен това келоидните и хипертрофични белези се различават от здравата тъкан по високата си васкуларизация, високата плътност на мезенхимните клетки и по-твърдия епидермален слой.

    Диференциацията на келоидните от хипертрофичните белези е изключително трудна, особено в ранния стадий на образуване на белега. Клинична разлика се проявява едва когато белегът остарее. Най-значимата хистологична разлика е наличието на широки, розови снопчета фибри от келоиден колаген, които излизат извън повърхността на белега и се наблюдават само при келоидните белези.
Келоидите и хипертрофичните белези имат основно козметично значение. Въпреки това понякога могат да доведат до контрактури, в резултат на които се получава загуба на функционалност, ако е засегнато сухожилие или сигнификантно загрозяване, ако се намира на лицето. И двата вида белези могат да бъдат съпроводени с болка или сърбеж.

    Келоидите най-често се образуват при по-пигментираните раси - чернокожи, латиноамериканци и азиатци. Европеидната раса и албиносите са засегнати по-рядко.
Келоидните белези представляват свръхрастеж на тъкан, обикновенно на мястото на предишна травма. Те нарастват извън мястото на травмата в здравата тъкан, но рядко се разрастват в подкожните слоеве.
За сравнение хипертрофичните белези се ограничават в мястото на травмата и намаляват размера си спонтанно с времето 12 -18 месеца, като регресията никога не е пълна.

    Келоидите могат да варират от меки и бледи до нееластични и твърди.

Превенция и лечение на белезите чрез растежните фактори и цитокините.

    Нараняването на кожата инициира серия от каскадни процеси като възпаление, образуване и ремоделиране на новата тъкан, които водят до частично възстановяване на засегнатия участък.
Възстановителният процес започва веднага след нараняване чрез освобождаването на различни растежни фактори, цитокини и нискомолекулни съставки от серума на засегнатите кръвоносни съдове и тромбоцитите.

    Няколко часа след нараняването възпалителните клетки „превземат" тъканта на мястото на раната. Първи се включват неутрофилите, последвани от моноцитите и лимфоцитите. Те произвеждат различни ензими - протеинази и свободни радикали за защита срещу микроорганизмите. В допълнение на тези естествени защитни функции, възпалителните клетки също са важен източник на растежни фактори и цитокини, иницииращи пролиферативната фаза при възстановяването на раната. Вторият етап продължава с миграция и пролиферация на кератиноцитите по ръба на раната, последвана от пролиферация на дермалните фибробласти в съседство на раната. Тези клетки мигрират във временен матрикс и образуват огромни количества екстрацелуларен матрикс.

    В резултат се образува тъкан, известна като гранулираща, поради зърнистия вид на множеството капиляри. Най-накрая гранулиращата тъкан се превръща в белег, характеризиращ се с продължителна синтеза на колаген.

    Всички тези етапи от възстановителния процес на една рана са под контрола на множество растежни фактори и цитокини. Множество клинични проучвания и статии доказват, че свободните радикали и по специално Н2О2, имат ключова роля в регулацията на многобройните растежни фактори, цитокини и протеини в келоидните и хипертрофични белези.

    Супероксид дисмутаза и каталаза: естественото решение при келоидни и хипертрофични белези.
Благодарение на ключовата роля на свободните радикали в механизмите, водещи до образуването на белези, е изследвана активността на ензимите супероксид дисмутаза и каталаза. И двата ензима доказват ефект на намаляване нивата на растежните фактори и цитокините на мястото на белега.