Всяко негативно чувство влияе на даден орган

Всички знаем, че емоциите и лошите чувства се отразяват на здравословното ни състояние. Задържайки в себе си негативните си мисли и състояния, нанасяме вреда на конкретни органи. Съществуват и научни доказателства как влияят на здравето ни дадени чувства и Мениджърнюз ги представя, цитирайки Psyhology Todaу.

Тъга – оказва влияние на белите дробове. Нарушава естествения ритъм на дишане. Мъката не се отразява добре на кожата, депресията води до понижени нива на кислород в кръвта. Тъгата предизвиква спазми на бронхите и белите дробове.

Гняв – потърпевши са черният дроб и сърцето. Тази силна емоция нарушава логическите способности и покачва вероятността от сърдечносъдови заболявания. Проучване доказва, че два часа след гневен изблик се повишава 8,5 пъти риска от инфаркт. Друг негативен резултат от гнева е увеличаването равнището на цитокините. Това са молекули, които предизвикват възпаленията. Това от своя страна е причина за нарастване риска от появата на рак, диабет и артрит.

Тревожност – ако е хронично това състояние, може да доведе до много здравословни проблеми, но стомахът и далакът са най-честите потърпевши. Могат да ви споходят неприятни стомашни неразположения като диария, гадене и други, ако се оставите дълго време в плен на тревожните мисли и безпокойството.

Стрес – много се е изписало за неговото влияние върху човешкото здраве. Опасният стрес е този, който се натрупва и не се „изхвърля“ чрез разтоварващи дейности. Тогава той може да предизвика стомашна язва, високо кръвно налягане, астма, синдром на раздразненото дебело черво. Доказано е, че е един от основните причинители на сърдечносъдови заболявания, както и че повишава нивото на холестерола. Други неприятни неразположения, които могат да са вследствие от стреса, са безсъние, главоболие, косопад, хронични болки в раменете и врата, нервни тикове, псориазис и екзема, заболявания на храносмилателната система.

Шок – внезапният шок е травмираща реакция, от която страдат най-вече бъбреците и сърцето. Установено е, че ако се преживее такъв шок, може да се промени мозъчната структура. Резултатът от подобно състояние е свръхпроизводство на адреналин, стрес, безсъние и учестено сърцебиене.

Страх – най-силно „удря“ надбъбречните жлези и самите бъбреци. При изпитан страх жлезите произвеждат в голямо количество хормони на стреса, което се отразява негативно на организма. Може да се появят болки и болести на бъбреците, отделителната система, кръста.

Самота – влияе негативно на имунната система, сърцето, качеството на съня. Тя може да предизвика депресия, повишава риска от появата на психични заболявания, коронарна болест на сърцето и инсулт. Изследване доказва, че самотните хора са по-податливи на възпаления заради отслабена имунна система.

Ревност и завист – въздействат пряко на жлъчката, мозъка и черния дроб. Има научни доказателства, че ревността влошава зрението и забавя когнитивните способности. Симптомите, които предизвиква, са подобни на тези на тревожността, стреса и депресията, тъй като се отделят много стресовите хормони адреналин и норадреналин. Тези негативни чувства са причина за хипертония, сърцебиене, безсъние, отслабена имунна система, лошо храносмилане, застойни процеси в черния дроб.

Раздразнителност и ненавист – хората, които често ги изпитват, са по-предразположени към клетъчно стареене. Тези емоции се отразяват зле най-вече на сърцето и черния дроб. Причиняват учестено сърцебиене и стягане в гърдите, увеличават риска от хипертония.

Може би не са пресилени думите, че трябва да се съсредоточаваме повече върху хубавите неща от живота, да сме позитивни и да не позволяваме негативните чувства да вземат надмощие над нас.

По статията работи: Ирина Тенева
Снимка: mindfulnessgreen.com