В СВЕТА НА ЕФИРНИТЕ МАСЛА

    Първи египтяните извлекли ароматни съставки от растенията и ги използвали за религиозни обреди и ритуали, както и за лечебно-терапевтични цели.

    Макар че хората употребяват ароматните масла повече от шест хиляди години, самият термин „ароматерапия" се е появил едва през 1928 г. Негов автор е френският химик Рене Морис Гатфос. Правейки опити, той си изгорил лошо ръката и я намазал със случайно попадналото му масло от лавандула. За негово учудване раната бързо зараснала, като дори не останали белези. Това поставило началото на научните опити, свързани с действието на различните ароматни масла. Биохимиците установили, че природните вещества действат по-ефективно от синтетичните им аналози.

    Ароматерапията се утвърди като изключително чист, напълно натурален метод за релакс и отстраняване на много заболявания. Всички процедури - масажи, вани, инхалации, са основани на въвеждането в организма на човека на висококачествени ефирни масла, несъдържащи химически вещества или добавки. Лечебният ефект се дължи само на природни съставки.

    Ефирните масла имат широк спектър на козметично и целебно действие благодарение на съдържащите се в тях около 500 сложни органични вещества с различна химична структура. Всичките ароматни масла имат някакво антисептично, противомикробно и противовъзпалително действие. А при някои ефектът е антивирусен, микосептичен, имуномодулиращ и антиоксидантен.Освен това, когато са в ниски концентрации, те са силен регулатор на емоционалния фон.

    Основната цел на ароматерапията е да се възвърне равновесието на духа и тялото, както и да се поддържат и стимулират естествените защитни реакции на организма. Всички методи бързо въвеждат ефирните масла в системата на кръвообращението, а оттам целебните молекули стигат до целия организъм.

    Съвременната цивилизация прави невъзможен ежедневния контакт на човека с природата, а околната среда е наситена с отровни химични съединения. Всички вредни, атакуващи здравето ни фактори чрез ароматерапията губят част от действието си. Предимството на метода е, че може да се практикува и вкъщи. Принципът на ароматерапията е: „По-добре да се предотврати, отколкото да се лекува." Още повече, че ефирните масла рядко имат странични ефекти. В случаи на безпокойство, напрежение и стрес ароматерапията е по-безопасна от транквилизаторите и стимулаторите.

    Даже да не възнамерявате да наситите ежедневието си с благовонни ухания, добре е да имате вкъщи флаконче с масло от евкалипт, мащерка или хвойна. Тези ефирни масла са от групата на противовирусните. Към антидепресантите спадат здравец, роза, жасмин, илангиланг, пачули, нерол, бергамот и санталово дърво. Последното има силен еротичен ефект, препоръчва се още за инхалации при силна хрема. Цветовете на иланг-иланг нормализират кръвното налягане. Успокояващо действие има маслото от мандарина и лайка. Признат антисептик е лавандулата. Маслото от австралийското чаено дърво помага при херпес и ангина. По популярност и ефективност то се смята за крал в света на ефирните масла.