Дефицитът на бифидобактерии при бебетата води до повече случаи на астма и алергии

Акценти

Близо едно на всеки четири новородени няма достатъчно здравословни чревни бактерии, нужни за изграждане на имунната система. Техният недостиг излага кърмачетата на по-голям риск от появата на незаразни заболявания като астма, алергии и екзема до 2-годишна възраст.

Какво показва проучването

Бифидобактериите са сред първите групи добри бактерии, които населяват човешките черва. Тяхното наличие е свързано с положителни здравни резултати за гостоприемника, в това число защита срещу метаболитни заболявания, възпаления и инфекции на стомашно-чревния тракт.

Проучване, публикувано в Communications Biology, анализира чревния микробиом на 412 бебета, подбрани да представят разнообразните демографски данни на Съединените щати. То установява широко разпространен недостиг на бифидобактерии (Bifidobacterium) при кърмачетата. Дългосрочните данни за бебетата сочат, че липсата на този вид бактерии при тях може да допринесе за развитието на атопия, генетична предразположеност към развитие на алергични заболявания.

Проучването е наречено "My Baby Biome" и е продължило седем години. То включва национално представителни данни и за чревния микробиом на бебетата, и за съединенията, произведени от метаболитната активност на микробите.

Събраната информация показва, че 25% от децата между 1- и 3-месечна възраст в САЩ имат недостиг на Bifidobacterium, като дефицита е по-сериозен при родените след секцио (35%), отколкото при родените по естествен път (19%). При първите полезните бактерии често са заменени от потенциално патогенни бактерии, за които се знае, че използват олигозахариди, елементи на кърмата, оформящи чревния микробиом на кърмачето.

Учените установяват още, че микробиомите, богати на Bifidobacterium, имат по-малко гени, устойчиви на антимикробни средства и водещи до заболявания, заедно с по-благоприятни метаболитни профили.

Връзката между дефицита на бифидобактерии и незаразните заболявания

Според световни оценки до 40% от населението има някаква форма на алергия към вещества, намиращи се в околната среда - прах, цветен прашец, животински пърхот, акари. През последните няколко десетилетия се отчита нарастващо разпространение на алергични състояния сред децата, вариращи от сезонни алергии с леки симптоми като кихане, хрема и сърбеж в очите до тежка екзема и животозастрашаващи хранителни алергии, водещи до евентуален анафилактичен шок.

Вече има нови данни, които сочат, че нарастването на подобни незаразни болести всъщност започва през първите 1000 дни от живота на детето - в майчината утроба и през първите две години от живота му. Учените са на мнение, че макар промените в околната среда и начина на живот да оказват влияние, ключов фактор може да са нарушенията в чревния микробиом. При бебетата това нарушение включва широко разпространената загуба на определени полезни щамове на Bifidobacterium, които са от огромно значение за ранното развитие на имунитета и дългосрочното здраве.

Дали кърмачето се е родило с цезарово сечение или вагинално, дали е хранено с адаптирано мляко или е кърмено, както и дали е приемало антибиотици, могат да оформят разнообразието на чревния му микробиом.

Макар термините дисбактериоза или дисбаланс в микробиома все още да са предмет на обсъждане, изследователите са на мнение, че силната корелация между състава на микробиома и здравето на бебетата подсказва, че отсъствието на ключови щамове на бифидобактерии представлява истинска дисбиоза в ранния живот.