Диагностичните тестове, които се правят само за спокойствие на пациента, всъщност увеличават тревожността му

Много често диагностичните изследвания, като например ядрено-магнитен резонанс, които се извършват с цел спокойствие на пациента, всъщност засилват тревожността му, обяснява Бьорн Хофман, професор в Катедрата по здравни науки към Норвежкия университета за наука и технологии. На какво се дължи обаче този парадокс?

Увеличаване на тревожността, вместо намаляване

За да стане по-ясно, нека си представим човек, който решава да посети личния си лекар поради силни болки в гърба. Това е и причината да пожелае ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Общопрактикуващият лекар знае, че ако болката продължава по-малко от четири до шест седмици и не са налични определени предупредителни симптоми, извършването на ЯМР не е от голяма полза. Въпреки това пациентът настоява, тъй като желае да знае каква е причината за силната болка в гърба. За да бъде максимално полезен, личният лекар се съгласява да даде направление за ЯМР.

Резултатите от образното изследване показват, че са налични няколко дискови хернии на гърба, за които не е ясно дали имат общо с настоящата болка или са стари пролапси. И все пак, пациентът смята, че това откритие може да е възможна причина за болката и започва да чете повече за причините и възможните лечения. Оказва се, че резултатите от ЯМР, вместо да успокоят пациента, те пораждат у него още по-голяма тревожност.

Това е само един пример за това как човек може да стане по-несигурен, опитвайки се да намали безпокойството относно здравословното си състояние. В случая ЯМР генерира случайно откритие с двусмислено значение.

С други думи, изследването открива нещо различно от това, което всъщност се търси, което може или не може да бъде важно за здравето. Избраното изследване увеличава тревожността, вместо да я намалява. В този случай най-добрият вариант вероятно е да се вземе предвид препоръката на личния лекар и да се пробват други мерки за намаляване на болката, преди да се извърши ЯМР.

>>> Ядрено-магнитен резонанс, ЯМР

Нито едно изследване не е перфектно

Изследване – независимо дали образно, или кръвно – което дава фалшив резултат, е друг пример за увеличаване на несигурността на пациентите, когато се опитват да я намалят. Изследванията не са перфектни – понякога грешат. Резултатът може да показва наличие на заболяване, когато такова всъщност няма, генерирайки така нареченият фалшив положителен резултат.

Също така изследването може да покаже, че не е налично заболяване, дори когато е, давайки фалшив отрицателен резултат. По този начин човек получава фалшиво чувство на сигурност и може да загуби ценно време.

В случай на фалшив положителен резултат, пациентът може да бъде насочен към други, често ненужни изследвания и/или лечения, които могат да бъдат както обезпокоителни, така и вредни за здравето.

Колкото по-малко точно е изследването, толкова по-голяма е вероятността да генерира фалшиви резултати. Неточните тестове дават неясни отговори.

Полезни ли са диагностичните изследвания?

Може да изглежда странно, че едно и също изследване в някои случаи води до повишена несигурност, докато в други се оказва полезно. Подобно несъответствие съществува, тъй като определени симптоми дават на лекаря представа къде е източникът на болка и степента на тежест на състоянието.

Симптомите на пациента също играят важна роля при интерпретирането на резултатите от изследването. Съвпадат ли симптомите с резултатите? За хората с предупредителни симптоми е по-голяма вероятността да имат разпознаваема болест – нещо, което е много рядко за тези, които нямат признаци.

Лекарите имат важната задача да предвидят дали изследванията ще бъдат полезни или просто ще провокират повече несигурност у пациентите. Те трябва да преценят доколко е вероятно конкретен пациент да има заболяване и доколко е възможно определено изследване да даде отговор.

Високата вероятност от заболяване затвърждава необходимостта от изследване

Изследването, което потвърждава вече високата вероятност за заболяване, е по-надеждно, отколкото ако не се подозира наличие на здравословен проблем. С други думи, при търсенето на игла в купчина игли има по-голяма вероятност наистина да се намери игла, отколкото при търсенето в купа сено, където това, което изглежда като игла, може да се окаже сламка. Експертите смятат, че високото разпространение дава положителна прогностична стойност.

Следователно колко добър е един тест зависи не само от неговата точност, но и от това колко голямо е разпространението на дадено състояние в групата, която се изследва. Следователно дадено изследване не е еднакво добро за всички цели. Ако са налични предупредителни симптоми, тестът може да намали несигурността.

За да може едно изследване да намали несигурността, трябва да има причина да се смята, че конкретен човек е болен и каква може да е вероятна причина. Силата на общопрактикуващия лекар се крие в оценката на вероятността за заболяване, което често се нарича вероятност преди изследването.

Свръхдиагностика

Третият и последен начин, по който медицинските изследвания могат да увеличат несигурността на пациентите, е чрез свръхдиагностика. Това се случва, когато се открият състояния, които не биха причинили симптоми или заболяване, ако останат неоткрити.

Такава ситуация може да изложи човек на ненужен страх, допълнителни изследвания и лечения. Могат да се разболеят хора, които иначе никога не биха забелязали болестта. Човек е склонен да мисли, че ранното откриване на здравословно състояние, за да може да се предотврати сериозно заболяване.

Това, разбира се, е вярно в много случаи, но – нерядко – човек открива признаци на болести, които не се развиват във времето. Това означава, че често някои състояния се лекуват напълно ненужно. Свръхдиагностиката води до свръхлечение.

Как да се избегне повишаването на тревожността?

Има три начин, чрез които тревожността може да се увеличи, когато човек се опитва да я намали с помощта на различни медицински прегледи или диагностични тестове.

• Случайните открития увеличават тревожността.
• Неточните тестове могат да дадат фалшиви резултати.
• Свръхдиагностиката е несигурност за това какво може да се случи в бъдеще.

Могат да се направят няколко неща, за да се избегне повишаването на несигурността, когато човек иска да я намали. Най-важното действие е да се обсъди с личния лекар необходимостта от определено изследване, както и какви са последствията от него. Трябва да се имат предвид три неща:

• Не бива да се извършват изследвания за по-голяма сигурност на пациента.
• Диагностичните тестове се извършват, когато има основателни здравословни причини или предупредителни симптоми.
• Общопрактикуващите лекари са хората, които могат най-точно да насочат пациентите си към подходящите за състоянието им изследвания.