Доказаха научно, че вечната любов съществува

  И все пак ги има. Онези двойки, които напук на все повечето разводи и на епидемията от необвързани мъже и жени продължават да се обичат дори и след десетилетия съвместен брак.

  Какво успява да задържи някои хора завинаги един до друг и къде е разковничето на щастливия любовен живот?

  Учени успяха да анализират причините за успешната връзка. Оказа се, че те са учудващо прости, пише германският в. "Велт".

  Норма и Гордън Йегър от САЩ живеят заедно цели 72 години. Дори и в заника на живота си те правят ежедневната си разходка, хванати ръка за ръка. Наскоро щастливата двойка - той бе на 94, а тя на 90 г., почина. При всички удари, които съдбата им е поднасяла, те винаги са се държали един за друг. Дори и когато Гордън е вкаран в болница с инсулт, Норма иска в стаята му да поставят двойно легло и спи до него, без да изпуска ръката му. Когато сърцето на Гордън спира да бие, мониторът все още показва дейност, защото Норма продължава да държи ръката на мъжа си. Час по-късно спира и нейното сърце.

  Повечето хора обаче имат по-малко късмет в любовта. Като актрисата Шарлот Рамплинг, която печели овации с филми като "Нощен портиер" и "Изоставената жена", но в личния си живот е свикнала да търпи удари. Бракът й с музиканта Жан Мишел Жар се разпадна и двамата се разведоха. "Знам как се усеща любовта. Знам, че в един и същи момент човек може да обича и да мрази. Когато си изживял вече това чувство с всичките му върхове и наранявания, с прекрасните мигове и часовете на болка и отчаяние, стигаш до прозрението, че е хубаво човек да поживее и сам", твърди тя в интервюта. "Да живееш сам не означава непременно, че си самотен. В самотата се крие копнежът да намериш любовта отново", признава тя.

  Шарлот Рамплинг вероятно многократно вече е усещала влиянието на хормона фенилетиламин (PEA). Той се отделя от тялото тогава, когато влюбеността преминава в любов. PEA се съдържа в малки количества в шоколада и бадемовото масло. Хората, които са нещастни в любовта, изпитват остър недостиг на този хормон. Това може да доведе до депресия.

  Влюбените щастливо пък излитат на седмото небе също благодарение на PEA, който се отделя интензивно в организма им. Заради него сърцето бие по-учестено, ръцете се изпотяват, а гласът заеква, когато видим любимия.

  След 4 години в подобно състояние обаче нервните клетки напълно са привикнали към хормона и той вече не предизвиква подобни разтърсващи усещания. Влюбеността си отива. Това е моментът, в който двамата партньори трябва да направят нещо един за друг, за да не се разделят. Четвъртата година е годината на раздялата. Това показва изследване на любовния живот на двойките в 61 културни общности.

  Дори и онези, които смятат, че са срещнали вече вечната любов и не планират да се разделят, също трябва да се настроят на друга вълна. Любовта е като парите - изобилието им ни прави щастливи за известно време, но не завинаги.

  Проучване на австралийски социолози сред 2500 двойки показало, че за хората не е най-важно да са постоянно влюбени, а партньорът им да отговаря на няколко основни критерия: да не е много по-възрастен, да има стабилен доход и да не пуши или пие прекомерно.

  Съпругът не бива да е с повече от 9 години по-възрастен от жена си, установили учените при детайлно проучване на тези критерии. Връзките, в които мъжът е по-стар от 9 години или пък е безработен, показват най-големи квоти на раздяла. Почти без значение за щастливия семеен живот пък са произход, образование, религия. Дори и децата не връзват една двойка заедно до смъртта.

  Според швейцарски проучвания най-щастливи са онези двойки, в които мъжът е с 5 години по-възрастен, а жената е по-добре образована. Техни шотландски колеги добавят в свое проучване още един фактор, който държи любовта жива десетилетия наред: съвместната работа в домакинството. А ако двамата мият със страст прозорци и под, пускат прахосмукачка или пазаруват с удоволствие, то седмичното почистване завършва нерядко в леглото, установили социолозите.

  Освен добър секс за дългия живот на любовта в една двойка е нужно още двамата в нея да могат да намират винаги баланса между идеализирането на обичта си и реалността, да се подкрепят и да се даряват един друг с топлина и уют.

  С две думи, успешната връзка се крепи на съзнанието и у двамата партньори, че те си подхождат. Това е уникално за всеки от тях и допринася за високата оценка, която те си дават един на друг. Ако мъжът е любвеобилен и докосва често партньорката си, тя ще е негова завинаги, тъй като физическата близост предизвиква отделяне на хормона на близостта и обичта - окситоцин. Тук става ясно защо е важно да държите жена си за ръка дори и след златната сватба.

  За да докажат това, американски учени направили следния експеримент - помолили двойки да се усамотяват в стая с удобен диван, да се държат за ръка и да си припомнят моментите на най-голяма близост в рамките на пет минути. След този ритуал изследвали кръвта им и установили, че окситоцинът в жените се е качил двойно, докато при мъжете е останал същият. Няма място за отчаяние обаче, при многократно повторение на подобни ритуали хормонът на близостта се увеличава и в мъжа, дори и той да е пълно копие на Марлборо мен.

  Изводът от тези експерименти е следният: ако искате да запазите любовта си дълго жива, редовно си подарявайте уютни моменти с прегръдки.

  От това ще спечели и здравето ви, защото хората с щастлив любовен живот по-рядко умират от сърдечни болести.

  Вниманието и уважението един към друг са онова, което прави от едно партньорство мистерия на любовта. Антроположката Хелън Фишер от университета в Ню Джърси откри през 2008 г., че романтичната любов има свое място в централната нервна система, което се запазва десетилетия.

  Тя показвала снимки на любимите на хора, живеещи в дългогодишно партньорство. Винаги когато редом до непознати фотографии те разпознавали и половинката си, определени части на мозъка се активирали.

  Активността е на същото място като при току-що влюбените, само че не толкова бурна. Тя е достатъчна обаче за отделяне на хормона на щастието и за трайно чувство на спокойствие. След успешнияси експеримент Фишер заяви пред журналисти: "Сега вече е научно доказано - вечната любов съществува!"