Дори Карл Велики издал указ за значението на лененото семе като полезна храна

Всички семена, както и някои бобови храни и грахът съдържат цианогенни вещества, които са отровни. Но това съдържание е съвсем минимално и не оказва практически никакво отрицателно влияние върху организма.

Досега в специализираната медицинска литература не са отразени вредности при консумацията на ленено семе. Нещо повече, Американската агенция за храните и лекарствата препоръчва лененото семе като хранителен продукт.

Много е полезно да се взема по една супена лъжица на ден.

Като храна и като лечебна билка то е познато отпреди около 5000 години. Прилагали са го и в Египет, и във Вавилон, и в Елада. Хипократ го е предписвал при стомашно-чревни заболявания, Теофраст - против кашлица. Карл Велики издал указ, подчертаващ значението на лененото семе като полезна храна.

 

Три са основните компоненти на лененото семе, които сочат голямата му хранителна ценност:

 - Омега-3-мастни киселини. Те регулират метаболизма, имунитета, възпрепятстват ранната атеросклероза. Лененото масло е най-богатият растителен достачвик на омега-3-мастни киселини. Според данни отпреди 2 месеца то играе важна роля в превенцията на болестта на Алцхаймер.

 - Лигнани. Това са растителни естрогени с изразено антиоксидантно действие.

 - Хранителни влакнини. Намират място в борбата с хроничния запек (респективно с рака на дебелото черво), бедни на калории, засилват ситостта.

 

100 грама ленено семе съдържа 534 калории, 27,3 грама хранителни фибри, 20-30% белтъчини, 15-30% въглехидрати, над 40% мазнини, витамини от групата В, витамини А и Е, калций, магнезий и цинк.

Препоръчва се при спортисти (бързо възстановяване след тренировка), при подрастващи, за всички възрасти и професии като храна и профилактично средство на сърдечносъдовите и обменните заболявания.

Доц. Светослав Ханджиев, член на Европейската академия на науките по хранене