Дългият престой в слабо осветени помещения може да причини миопия

Акценти

Години наред се смяташе, че нарастващият брой случаи на миопия (късогледство) се дължи на увеличеното екранно време, особено сред децата и тийнейджърите. Учени от колежа по оптометрия от Държавния университет на Ню Йорк смятат, че обяснението за тревожната тенденция е малко по-сложно. Според тях основна причина за състоянието не е времето, прекарано пред екрана, а начинът, по който гледаме обектите около нас, когато сме в затворено помещение.

Анализът им е публикуван в списание Cell Reports.

На какво се дължи миопията

Екипът твърди, че миопията е резултат от продължителното взиране в близо намиращи се обекти в слабо осветени помещения, което ограничава количеството светлина, достигаща до ретината.

Пациентите с късогледство не виждат ясно обектите на далечно разстояние. Очното заболяване засяга близо 50% от младите хора в САЩ и Европа и почти 90% в някои части на Източна Азия. Генетичният фактор има значение, но според специалисти тревожният ръст на случаите през последните няколко десетилетия се дължи на външни причини, свързани със заобикалящата среда.

Как може да се контролира миопията

Развитието на болестта може да се контролира по няколко начина – мултифокални лещи, капки за очи с атропин, намаляване на контрастната светлина, често излизане навън и други.

Учените от Нюйоркския университет излагат нова хипотеза, която може би ще отговори на въпроса защо толкова различни на пръв поглед фактори – вглеждане в предмети, разположени наблизо, оскъдна светлина, лечение с атропинови капки, носене на мултифокални лещи или пък по-дълъг престой на открито се оказват тясно свързани с миопията или нейното контролиране.

Уруша Махаржан, член на екипа, пояснява: „На ярка дневна светлина зеницата се свива с цел да защити окото, като в същото време позволява на нужното количество светлина да достигне до ретината. Когато човек се фокусира върху близки предмети в затворено помещение, например телефон, таблет или книга, зеницата пак се свива, но не заради силна светлина, а за да вижда по-добре. Ако стаята не е добре осветена, количеството светлина, достигащо до ретината, намалява значително.“

Каква е връзката между светлината и фокуса

Новата хипотеза гласи, че миопия се развива, когато слабата осветеност на ретината не успее да предизвика нужната активност в нея, защото източниците на светлина са твърде слаби, а свиването на зеницата прекалено голямо за вглеждане в предмети, разположени наблизо. Обратно, миопия не се развива, когато окото е изложено на ярка светлина и свиването на зеницата се регулира от яркостта на обекта, а не от разстоянието, на което той се намира.

Настоящото изследване показва, че разсейващите (отрицателни) лещи намаляват осветеността на ретината, като карат зеницата да се свива чрез процес, наречен акомодация. Свиването е по-осезаемо, когато акомодацията се увеличи – чрез скъсяване на разстоянието или носене на много силни отрицателни лещи.

Свиването на зеницата нараства още повече, когато акомодацията на лещите се запази за дълъг период от време, например десетки минути. Най-значително е свиването обаче, когато очите развият миопия.

Нови алтернативи за превенция и контрол на миопията (късогледство)

Ако теорията на нюйоркския екип се потвърди, механизмът, който описват, може да разкрие неизвестни досега причини за появата на миопия, както и начини за контролирането й. Учените смятат, че късогледството може да се контролира чрез излагане на окото на безопасна ярка светлина и ограничено акомодационно свиване на зеницата.

Акомодационното свиване на зеницата може да бъде ограничено чрез лещи (мултифокални или редуциращи контраста), директно блокиране на мускулите, които карат зеницата да се свива (с атропинови капки) или просто чрез прекарване на повече време на открито, за да се напрягат очите да гледат на далечно разстояние.

Може би най-важното заключение от проучването е, че всеки опит за контролиране на миопията би бил неуспешен, ако окото е изложено на прекалено голяма акомодация в оскъдно осветени закрити помещения за дълъг период от време.