Ендопротезата може да издържи и цял живот

  Поставянето на ендопротеза, която замества увредената става, е сред най-успешните и най-честите ортопедични операции, каза доц. Пламен Кинов, завеждащ сектор ендопротезиране на клиниката по ортопедия и травматология в ИСУЛ. Най-често се сменя тазобедрената става, но при колянната става резултатите също са отлични, поясни доц. Кинов. Ендопротези се поставят също така на лакът, раменна става, глезен или ставите на ръцете, но значително по-рядко. Заместване на лакътя се налага обикновено при по-млади хора, след тежка травма в резултат на катастрофа или друг инцидент с много тежко увреждане на ставата, докато раменната става се оперира по-често при възрастни пациенти след счупване.

  При възрастните костите често са с намалена здравина поради остеопороза и зарастването на рамото е проблемно. Затова се слага протеза.

  В западните страни много повече хора прибягват до подобни операции, защото искат да водят активен живот. У нас хората се страхуват от оперативно лечение, смята доц. Кинов. Финансови затруднения често стават причина пациентите да отлагат лечението.

  Касата поема 1080 лв. за тазобедрена става и 2700 лв. за колянна, ако струват повече, доплаща пациентът.

  Пациентите с проблеми редовно трябва да се консултират с ортопед и да провеждат лечението. Само така износването на ставите се забавя. В част от случаите се прилага превантивно оперативно лечение - артроскопско или с минимално инвазивна процедура. Ако въпреки това заболяването прогресира, единствената възможност да спре болката и да се възстановят движенията е смяната на ставата.

  Ендопротеза най-често се слага заради износване от възрастови изменения. Има и други причини - вродени и придобити заболявания като дисплазия (неправилно оформяне на бедрената главичка), възпаления, тумори и др. Счупванията на бедрената шийка при възрастни пациенти са на второ място по причина за подмяна на ставата. При коленните стави основно е фамилното предразположение, но заболявания или травми също могат да имат значение.

  Професионалният спорт, метаболитни заболявания, подаграта и възпалителните артропатии ускоряват износването на коляното. Немалка част от пациентите страдат от ревматоиден артрит. Той уврежда всички стави, но обикновено измененията в коленете са най-тежки.

  "Често пъти пациентите идват в кабинета и питат колко години ще издържи новата става", казва специалистът. Разпространена представа е, че след определен период задължително се налага смяна на изкуствената става, допълва доц. Кинов. Това карало хората да отлагат до последно с операцията.

  Всъщност специфична реакция при някои пациенти е причина имплантът да се разхлабва и да се налага подмяна, обяснява ортопедът.

  Окислителни процеси в тъканите около импланта са причина при малка част от пациентите (около 10%) бавно да се разрушава връзката между ендопротезата и костта. Медицинският термин е оксидативен стрес. Това е хипотеза, която се изследва в съвместни проучвания на ИСУЛ с Медицинския университет на Грац, Австрия. Резултатите от проучванията засега сякаш я потвърждават. В проучванията участва и Институтът по имунология и репродуктивно здраве на БАН.

  В действителност изкуствената става в повечето случаи служи безпроблемно до края на живота на пациента. 85-90% от оперираните живеят активно и пълноценно.

  Екипът в ИСУЛ има данни от проучвания върху пациентите, оперирани в клиниката със съвременни импланти, които сочат, че добрите резултати са дори повече. "Пациентите признават, че ако са знаели колко добре ще се чувстват с новата става, нямало да отлагат от страх операцията с години", казва доц. Кинов. Така стигали до тежка инвалидизация, а обездвижването е рисков фактор за сърдечносъдови заболявания, затлъстяване и метаболитни нарушения.

  За успеха на хирургичното лечение са важни както добрата оперативна техника, така и съдействието на пациента. Комбинацията от съвременни импланти, нови инструменти, както и компютърно ориентирана хирургия позволява бърза и сигурна хирургична намеса. Миниинвазивните техники, които екипът в клиниката използва при млади и активни пациенти, скъсява сроковете за възстановяване на пациентите. Оперативният разрез е много по-малък (6-10 см) в сравнение с преди години, когато е бил над 20 см. По-важното е, че техниката максимално запазва тъканите и мускулите около ставата.

  Ендопротезите са изработени от биоматериали. Имат механични характеристики, близки до естествената кост, понасят се много добре от организма, няма случай на отхвърляне. Най-често това са титаниеви сплави или кобалт-хромови стомани. Използват се още полиетилен и керамика, които също са с много добра биологична поносимост.

  Подходът при лечението и операцията винаги е индивидуален. "Имахме например мъж, обездвижен от години, с тежки контрактури на тазобедрените стави от над 45 градуса. При него подменихме едновременно двете стави, веднага след това той започна да ходи.

  Не беше възможно пациентът да лежи още два-три месеца, защото щеше да се забави изключително много рехабилитацията. В други случаи, при млади пациенти, предпочитаме съхраняващи костта импланти. За фиксирането им се отнема по-малка част от костта", разкрива тънкости от работата си доц. Кинов.

  В ИСУЛ оперират много млади пациенти. При дисплазия на тазобедрената става лечението може да е било успешно, но при тежките форми ставата все пак се износва по-рано. Само преди месец в клиниката по ортопедия имали пациентка на 21 г. Тя била оперирана многократно заради дисплазията, но накрая все пак сложили ендопротеза. Ставата била керамична, тя е най-устойчива на износване, пояснява ортопедът.

  Друга голяма група млади пациенти са мъжете на възраст 35 - 45 г. При тях се наблюдава остеонекроза на същото място, която разрушава костта, разкрива ортопедът. Това е инфаркт на бедрената глава, при който костта загива, главата се деформира и впоследствие ставата се износва и разрушава. Ако заболяването се диагностицира своевременно, има възможност ставата да се спаси. В определени случаи се извършва сложна микрохирургична операция с присаждане на кръвоснабдена кост в увредената глава. Техниката е въведена за пръв път в нашата страна в ИСУЛ от проф. Тивчев и доц. Попова. При останалите пациенти се извършва миниинвазивна операция - декомпресия.

  След като ендопротезата вече е поставена, трябва да се направи рехабилитация, която е изключително важна част от лечението. Периодът на възстановяване е индивидуален. Някои пациенти се възстановяват по-бързо и започват да ходят самостоятелно след месец, но средно възстановяването отнема от 2 до 4 месеца, казва доц. Кинов. Поддържането на контакт и обратна връзка с пациента е от особено значение за този вид оперативна намеса иизключително важно за екипа от ИСУЛ. Веднъж годишно пациентите идват на контролен преглед. Ако няма възможност, лекарите му изпращат по пощата въпросници за оценка на състоянието. Така имат информация за всички свои болни.

  "За нас най-важното е след операцията да видим нашите пациенти доволни и с радост в очите, защото вече могат да водят активен и пълноценен живот - споделя доц. Кинов. - Така знаем, че усилията на лекарите от клиниката по ортопедия и травматология в ИСУЛ и съвместната работа с пациента са постигнали желания резултат."