Заради настъпващите климатични промени се наблюдава "екологична миграция" на населението

На лондонската конференция Planet Under Pressure географът Дейвид Томас от Оксфордския университет (Великобритания) каза, че „екологичната миграция" е част от решаването на проблемите, които възникват в резултат на изменението на климата.

С „климатичните бежанци" са свързани редица митове. Твърди се, че те са нелегални имигранти. В действителност 80% от екологичните мигранти се местят в границите на своята страна. Има мнение, че оттам, където животът става по-труден, всички бягат от домовете си. Всъщност повечето остават. Томас отбелязва, че миграцията е акт на стремежа към по-добро, но не е отчаяние. Ако човек е решил да се премести, той прави това не защото е беден или живее в екологично неблагоприятен регион.

Например африканската суша през 80-те години на миналия век. Милиони загиват защото не са избягали от настъпващата пустиня. „В Мали по това време миграцията намалява" - казва Томас, който е съавтор на миналогодишна публикация по този въпрос.

„Факт е, че миграцията е скъпо нещо, а поради сушата хората не са имали пари. Ние трябва да се притесняваме не за бежанците, а за онези, които остават. За тези, които желаят да мигрират, но не могат".

Миграцията не е най-доброто решение на проблема. Томас открива, че 40% от пристигналите в столицата на Сенегал - Дакар, са се заселили в тези части на града, които бяха наводнени. Тези квартали са били пусти - местните не искали да живеят там, знаейки, че се наводняват. Но все пак това е по-добре, отколкото да умрат от сушата.

Предложението на специалиста се заключава в това да не се страхуваме от миграцията, а да я организираме, защото бежанците рано или късно ще тръгнат - а тези, които остават, ще трябва да ги спасяваме.