Залесяването може да намали с 1/3 смъртните случаи заради сърдечносъдови заболявания в Европа

Урбанизацията води до увеличаване терените с настилка, която поглъща топлината, и до намаляване на сенчестите, зелени площи, които охлаждат въздуха. Ето защо в градовете е по-топло, отколкото в селата – феномен, известен като градски топлинен остров (UHI). През летните дни температурата там е до 12°С по-висока в сравнение със селските райони.

1°С нагоре – до 3% по-висок риск от смърт

Ефектът градски топлинен остров застрашава сериозно здравето на гражданите. Учени твърдят, че за всяко покачване на температурата с 1°С, рискът от смърт се увеличава с 1% до 3%. Топлинното излагане се свързва и с по-висок риск от сърдечносъдови респираторни заболявания.

Проучване на Милан Тондо от Университета в Кеймбридж и нейни колеги от института ISGlobal в Барселона изчисляват ръста на смъртност сред жителите на 93 европейски града (57 милиона души) за периода юни-август 2015 г. Те откриват, че 6700 от тях умират преждевременно вследствие на ефекта UHI.

Броят им обаче ще продължи да нараства, тъй като проблемът с глобалното затопляне се задълбочава, а делът на градското население се очаква да достигне 2-3 милиарда души до 2050 г.

Според експертите има различни мерки, които биха предпазили гражданите от вредното въздействие на топлината. Част от тях са:

• зелени покриви и фасади (върху които се отглежда растителност);
• по-светли цветове на покривите и самите сгради;
• замяна на настилките със зелени площи.

Използваният от екипа на Тондо изчислителен модел сочи, че смъртните случаи в Европа, причинени от ефекта UHI, могат да намалеят с 1/3, ако сенчестите площи със засадени дървета в градовете се увеличат с до 30%.

Ползи от залесяването в градовете

Друго изследване, публикувано в списание Journal of Forestry Research през 2022 г., стига до същия извод, а няколко големи града по света вече провеждат политика по засаждане на повече дървета. Това са Барселона, Бристъл, Филаделфия, Канбера и Сиатъл.

Горите в града са сред най-ефективните средства за регулиране на градския микроклимат. Данните разкриват, че те охлаждат температурата на въздуха в европейските градове с 1,1°С до 2,9°С.

Зелените градски площи оказват благоприятно влияние върху психичното и физическото здраве на хората. 10% повече дървета в Калифорния водят до спад от 19% в броя на пациентите със затлъстяване и диабет тип 2.

Зеленината около училищните сгради подобрява когнитивното представяне на учениците, което се потвърждава от резултатите на изследване, проведено в Барселона. Работната памет на децата, които посещават училища с големи тревни площи или повече дървета, е 6% по-добре развита от тази на останалите малчугани.

>>> Учени изчисляват какъв е приносът на дърветата за намаляване на горещините в големите градове

Повече дървета, по-малко топлина

Тондо и колегите й установяват, че ръстът на смъртност вследствие на ефекта градски топлинен остров варира в много широки граници в различните европейски градове. Например, през 2015 г. в Готенбург, Швеция, не са регистрирани смъртни случаи след дълго излагане на топлина, докато в румънския град Клуж-Напока те са 32 на 100 000 души.

Градовете с най-висока смъртност в резултат на феномена се намират в Южна и Източна Европа, което се обяснява с малкия брой дървета и съответно високите температури през лятото.

Едва 3,3% от площта на гръцкия град Солун е покрита с дървета. Ето защо температурата там е с 2,8% по-висока в сравнение със заобикалящите го селища. Обратно, дърветата в Готенбург покриват 27% от площта на града, оттам и ефектът на градския топлинен остров е само 0,4%.

Заключението на учените е, че южните европейски градове биха усетили най-силно положителния ефект от засаждането на повече дървета. Според Тондо ръстът на смъртност заради дълго излагане на топлинно въздействие в Барселона би спаднал с 60%, ако се покрие условието за 30% залесяване на площите.

Озеленяване според условията в града

Разбира се, ефектът градски топлинен остров се обуславя от различни фактори и е специфичен за всеки град. Озеленяването и залесяването със сигурност могат да допринесат за понижаването на температурите в градовете през деня, но не и през нощта. Градусите тогава се определят от така наречения градски каньон (улици от двете страни на които се издигат много високи постройки).

Охлаждащият капацитет на дърветата също е променлива величина. Той зависи от вида и височината им, което пък зависи от климатичните условия в съответния град и от полаганите за тях грижи. По местата с по-сух климат, като Солун например, добре виреят ниски дървесни видове с по-малко листна маса. В Готенбург, където времето е по-хладно и влажно, дърветата и листната им маса са големи, което гарантира и по-добра защита от топлината през деня.

Инструменти за улесняване процеса по залесяване

Инструментът Индекс на усилията за охлаждане на въздуха (Cooling Efforts Index) има за цел да изчисли с колко градуса би се понижила температурата в един град, ако залесените площи се увеличат с 1%. Тондо и експертите от института в Барселона разработват карти с висока резолюция за онези градове, където залесяването трябва да се осъществи възможно най-скоро.

На някои места дърветата ще трябва да бъдат засадени в частни имоти, което означава, че залесяването ще се извършва от собствениците. Във Виктория, Канада, те получават финансов стимул в размер на 1000 канадски долара.

Комбинирани мерки

Учените не пренебрегват факта, че има европейски градове, в които пространството е твърде ограничено, за да се увеличат площите с дървета с цели 30%. Все пак на местно ниво градоначалниците биха могли да комбинират няколко мерки според тяхната приложимост – например засаждане на по-ниски дървета и „зелени“ покриви. Заради притока на хора към града 67% от покривите в Барселона са проектирани като тераси с растителност.

Добавянето на урбанистични елементи за озеленяване на инфраструктурата би направило градовете по-устойчиви на климатичните промени, но едва ли засаждането на повече дървета би решило изцяло проблема с топлинния ефект. Растежът на едно дърво отнема години, а близо половината от фиданките обикновено умират в рамките на две години. Затова е много важно да се прилагат комбинирани мерки, включително намаляване броя на автомобилите, като в същото време се полагат усилия да се запазят вече големите дървета.

Безспорно дърветата в градовете оказват благоприятно влияние върху околната среда и здравето на хората. Колкото по-голям е техният брой, толкова по-малко ще са случаите на преждевременна смърт вследствие на сърдечносъдови нарушения, причинени от ефекта градски топлинен остров, убедени са учените.