Защо консумацията на сурово месо е опасна за здравето

Хората сме всеядни – можем да усвоим без проблем суровото месо. Инуитите, наред с другите общности, обитаващи най-студените места на планетата, консумират сурово месо от тюлени, северни елени, лосове и китове. Сурови продукти от коне, кокошки и кози пък се предлагат като дребни деликатеси от Европа до Япония, а някои културисти дори насърчават спазването на диети с необработено месо и субпродукти.

Лечение със сурово месо

Суровото месо е използвано като лекарство. В края на XIX век френските лекари го предлагат като лечение на туберкулоза. Понякога терапията е успешна, въпреки че изследователите констатират два проблема. Първо, получаването на чисто сурово месо е трудно. Второ, на пациентите не им допада идеята да консумират половин килограм сурово месо на ден. Поради това лечението е коригирано – суровото месо е заменено с месен сок. Тази „зомотерапия“ (лечение, което включва диета със сурово месо) е по-популярна и според лекарите е по-малко вероятно да причини паразитни инфекции.

Терапията със суров черен дроб при злокачествена анемия е изследвана от Джордж Майнът и Уилям Мърфи. Двамата учени получават Нобелова награда през 1934 г. за работата си, която проправя път към изолирането на витамин В12. Той се съхранява в черния дроб на тревопасните животни, чиито нива намаляват при топлинна обработка.

Всички тези ранни проучвания обаче показват, че суровото месо носи някои опасности от инфекции.

>>> Нова опасна мода: консумация на сурово и развалено месо

Какви опасности крие консумацията на сурово месо

Животните, чието месо консумираме, споделят планетата с нас. Всички сме заобиколени от невероятно разнообразие от микроби, някои от които могат да бъдат споделени по време на хранене. Следователно едно парче сурово месо следва да бъде проверено за приони, вируси, бактерии, гъбички и паразити.

Въпреки че много от тези агенти са безобидни, някои причиняват заболявания, които могат да бъдат смъртоносни за човека, ако не се лекуват навременно и ефективно. За някои мозъчни заболявания, причинени от приони, обаче няма лечение.

Важно е да се знае, че патогените в една пържола от див елен са различни от тези в месото на отглеждано във ферма животно. Например бактериите Escherichia coli се смятат за безвредни, когато са описани през 1885 г. До 50% от здравите говеда обаче могат да носят E. Coli 0157 – серотип на бактериалния вид Escherichia coli, устойчив на човешката стомашна киселина. Този серотип произвежда шига токсин, който може да причини бъбречна недостатъчност, шок и смърт.

Бактерията Listeria е кръстена на Джоузеф Листър, бащата на хирургичната стерилизация. Тя представлява опитен почвен организъм, който може да се размножи върху пържола в хладилника, след това да зарази кръвообращението и мозъка или да премине през плацентата, което да доведе до спонтанен аборт и смърт на плода.

Говеждото месо пък може да бъде заразено с Toxoplasmosis gondii – протозоен паразит, предизвикващ зооантронозното заболяване токсоплазмоза при птици и бозайници, включително и при човека. Токсопалзмозата може да засегне мозъка, ретината, сърдечния мускул, както и да пресече плацентата, увреждайки мозъка на плода.

Няма доказани ползи от консумацията на сурово месо, но съществуват големи микробни опасности. Рискът от заразяване не само с Campylobacters и Salmonellas, но и с паразити като кръгли червеи и тения, е значителен.

Връщането към навика за консумация на сурово месо трябва да бъде разглеждано спрямо фактите за общото здраве – тоест комбинирано благополучие на хората, животните и околната среда – тъй като не сме сами на планетата.