Използването на навигацията спира активността на части от мозъка

Използвайки навигационните системи, за да се ориентираме по пътя или в непознати градове, ние спираме работата на хипокампа в мозъка. Това е показал опит, проведен от изследователи от University College London. Учените сканирали мозъчната дейност на 24-ма участници, които трябвало да се ориентират из малките улици на столицата на Великобритания.

Хипокампът отговаря за процесите, които управляват паметта и пространствената ориентация, а предната част на мозъчната кора е „виновна“ за възникването на решенията и плановете. Специалистите обърнали внимание именно на тези две части от мозъка в своя експеримент.

Първоначално доброволците разполагали само с начертана карта и трябвало сами да избират откъде да минават. Тогава мозъците им работели на пълни обороти, най-активни били, когато попаднели на непозната улица или пред тях стоял избор накъде да поемат на кръстовище. Скенерът показал, че мозъчната им дейност била най-стимулирана, когато имали много варианти от посоки.

Точно обратния ефект имало използването на GPS. Тогава нито хипокампът, нито предният дял на мозъчната кора се активизирали, дори почти не реагирали. При тези условия те нямали причина да работят, защото човек следи навигацията, маршрутът му е начертан и не обръща внимание на обстановката.

Пред учените сега стои задачата да измислят метод на базата на резултатите от експеримента, който да помага на ориентацията в сгради, например на болните от деменция.

По статията работи: Ирина Тенева
Снимка: photobucket.com