Сърдечният ни ритъм се синхронизира, докато слушаме една и съща история

Ние, хората, често несъзнателно синхронизираме някои свои физиологични функции като сърдечен ритъм и дишане, когато споделяме едно и също преживяване – изпълнение на живо или разговор.

Според ново изследване слушателите на една и съща история синхронизират сърдечния си ритъм. Дори когато слушателят е един, неговият сърдечен ритъм също се регулира, при условие, че я следи внимателно. Заключенията на екипа са публикувани в списание „Cell Reports“ на 14.09.2021 г.

Когнитивната функция определя сходните колебания в някои физиологични показатели

Лукас Пара, професор в колежа „City“ в Ню Йорк, разказва: „Има много литература по темата със синхронизацията на физиологичните показатели* между хората. Условието обаче до този момент беше те да взаимодействат помежду си и да се намират на едно и също място. Това, което открихме ние е, че феноменът може да се наблюдава и при други обстоятелства. Дори само слушането на дадена история и обработването на стимулите предизвикват много сходни промени в сърдечния ритъм на хората. Когнитивната функция е в основата на колебанията му.

Съавторът на проучването Якобо Сит, учен от Парижкия институт за мозъчни изследвания, допълва: „Важното е слушателят да следи фабулата на историята. Не става въпрос за емоции, а за концентрация и ангажираност, за това човекът да е съсредоточен върху случващото се и онова, което предстои. Именно тогава сърдечният ритъм започва да реагира на сигналите, които идват от мозъка.“

Ролята на концентрацията върху сюжета на историята

Експертите провеждат четири експеримента с цел да определят каква точно е ролята на съзнанието и фокусираното внимание за синхронизацията на сърдечния ритъм.

По време на първия експеримент здрави доброволци слушат аудиокнигата „Двадесет хиляди левги под водата“ на Жул Верн. Електрокардиограмата разкрива, че докато слушат, техният сърдечен ритъм се променя в зависимост от случващото се в историята. В едни и същи моменти от записа физиологичните им показатели се повишават или спадат.

При втория експеримент доброволците гледат кратки образователни видеа, които са лишени от емоционален заряд. По този начин изследователите изключват вероятността емоционалната ангажираност да играе роля при колебанията в сърдечния ритъм. Първия път, когато ги гледат, той се променя по сходен начин при различните участници.

Втория път те са помолени да броят наобратно, докато гледат клиповете. Оказва се, че липсата на концентрация води до по-слабо изразена синхронизация на сърдечния ритъм между хората. С други думи, фокусирането на вниманието върху сюжета е от много съществено значение.

По време на третия експеримент доброволците слушат кратки детски истории. Част от тях са съсредоточени, а други – не. След това всеки е помолен да си спомни какво е чул. Резултатите показват, че колебанията във физиологичните показатели са свързани с точността на отговорите им. Колкото по-добра е била синхронизацията, толкова по-точни са отговорите. Според учените промените в сърдечния ритъм са доказателство за съзнателно обработване на чутото.

Любопитното е, че при дишането не се наблюдава синхронизация, макар че то се отразява на сърдечния ни ритъм.

Четвъртият експеримент е сходен на първия, но този път включва както здрави участници, така и такива с нарушения на съзнанието като кома или персистиращо/ хронично вегетативно състояние. Всички слушат детска аудиокнига. Очаквано, болните участници са с по-слаба синхронизация на сърдечния ритъм от останалите. Шест месеца по-късно екипът проследява състоянието им и установява, че здравето на тези от тях, които са били с по-силно изразена синхронизация, се е подобрило.

Приложимост на метода

Сит уточнява, че изследването е предварително, но за в бъдеще би могло да се използва като инструмент за измерване на мозъчната функция. Той допълва още: „За целта не е нужна скъпа апаратура. Методът може да се приложи още в линейката на път за болницата.

Експертът признава, че трябва да се проведат по-мащабни проучвания, както и да се сравняват резултатите с вече одобрени тестове за измерване на мозъчната функция като ЕЕГ или функционален ЯМР.

Проф. Пара смята, че задълбочаване в тази посока може да внесе яснота по въпросите, свързани с осъзнатостта и връзката между мозъка и тялото. 

* Pérez Pauline, Jens Madsen, Lucas C. Parra, Jacobo D. Sitt et al. Conscious processing of narrative stimuli synchronizes heart rate between individuals. Cell Reports. 2021.