Има ли подходяща възраст за удължаване на крайниците

  Удължаване на крайниците се налага при редица състояния, при които те са неприемливо къси или неравни: вродени малформации, нарушения на растежа с общ или локален произход, последици от инфекции или травми и др.

  Опити за удължаване на кости по хирургичен път са правени още в началото на ХХ век, но съвременните принципи за удължаването на крайници са въведени през 50-те години от руския хирург Гавриил Илизаров. Той разработва метода на т.нар. дистракционна остеогенеза: стимулиране на костообразуване чрез постепенно разтягане. При него костта се прерязва напречно, като се запазва нейният външен слой - надкостница. През костните фрагменти се прекарват спици, към които се монтира апарат за разтягане.

  Устройството позволява контролирано разтягане на сегмента и раздалечаване на костните краища, с което се постига желаното удължаване. Пространството между фрагментите постепенно се запълва с нова кост, произвеждана от останалата незасегната надкостница. Двата процеса - удължаване и спонтанно запълване на дефекта с кост, протичат едновременно. За да не се смути образуването на нова кост, разтягането трябва да става контролирано, бавно и постепенно - не повече от 1 милиметър на денонощие. След постигането на желаната корекция се изчаква новообразуваната кост да узрее и фиксаторът се отстранява. Сроковете за срастване зависят от степента на удължаването, възрастта на пациента, коя кост се удължава и др. Като цяло времето за окончателното узряване на новообразуваната кост е около два пъти по-дълго от периода на самото удължаване.

  При долните крайници, където подобни операции са най-чести, обикновено подбедрицата може да се удължи до 5-7 см, а бедрото - до около 10 см, въпреки че са описани и случаи с по-голямо удължаване. Възрастовите граници за метода на Илизаров са доста широки, тъй като способността на организма да произвежда нова кост се запазва през целия живот, и той може да се използва както при деца на 5-7 г., така и при хора на 50 и повече години. Следва да се има предвид, че с възрастта възстановителните процеси се забавят и сроковете за корекция се удължават. Съвременната ортопедия предлага алтернативи, при които дистракционната остеогенеза се извършва не с външен фиксатор, а с вътрекостен пирон. Тази техника е значително по-комфортна, но изисква специални устройства, чието използване все още не е разпространено у нас.

Доц. Андрей Йотов, началник на Клиниката по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия на ВМА

За Framar.bg: 24 Часа