При съмнение за луксация - задължително носене на ортопедични гащи

Вродената дисплазия и луксация на тазобедрената става е най-честата вродена аномалия на опорно-двигателния апарат.

По-често се засяга женският пол, като заболяването е предимно едностранно, по-рядко двустранно. Основен предразполагащ фактор е хиперлакситетът на съединителната тъкан (ставна свръхеластичност). При наличието на този фактор причините за луксацията са механични напрежения в областта на ставата, които я изкълчват.

Те могат да се проявят: по време на вътреутробното развитие, по време на родовия процес, в следродовия период. Последното е с най-голямо значение.

Повиването на детето с прибрани крачета, за да са прави, особено ако е момиче, е абсолютна заблуда и грешка.

Тази позиция може да доведе до изкълчване на тазобедрените стави. Правилното е от самото раждане децата да се обличат в ританки и краката им да са свободни. Между краката се поставя дебела пелена или памперс.

Съвременните памперси са така конструирани, че държат краката максимално раздалечени - позиция, която благоприятства наместването на главата на бедрената кост.

Раннното установяване е от огромно значение, тъй като има зависимост между ранното започване на лечение и пълното клинично оздравяване. Желателно е в първите десет дни след раждането на детето неговите тазобедрени стави да бъдат прегледани от детски ортопед или педиатър.

Рискови са: децата от женски пол, с обременена фамилна анамнеза, включително свръхеластичност на ставите на родителите, първородено дете, седалищно предлежание, цезарово сечение поради седалищно предлежание, олигохидрамнион (оскъдни околоплодни води), многоплодна бременност, външна ротация (завъртване) на крайника, скъсяване на засегнатия долен крайник, разлика в бедрените и глутеалните гънки, както и в обема на пасивните движения на тазобедрените стави.

Новородено, което притежава един или повече от посочените фактори, попада в рискова група.
Ултразвуковата диагностика дава възможност за най-ранно откриване на дисплазията на тазобедрените стави и провеждане на адекватно за възрастта лечение. Рисковите деца трябва да се изследват задължително от ортопед възможно най-рано, включително и ехографски - след раждане, на 3-ата и 6-ата седмица, на 3-ия и 6-ия месец.

При категорично отхвърляне на диагнозата луксация (дисплазия) на тазобедрените стави носенето на специални ортопедични гащи не е необходимо. При потвърждаването й или дори само при съмнение е за предпочитане тяхното носене в продължение на 12-15 седмици. По този начин се поддържа физиологичната разкрачена ("жабешка") поза на тазобедрените стави, с което в повечето случаи се решава проблемът.

Доц. Атанас Мангъров, специалист по детски и инфекциозни болести, шеф на детското отделение и реанимация в Инфекциозна болница - София

За Framar.bg: 24 Часа