Дисплазия на хълбочната става при немска овчарка

От всички породи кучета Немската овчарка е може би тази, при която е най-голяма вероятността в млада възраст да се развие дефект в оформянето на тазобедрените стави.

Касае се за разхлабване, най-често на едната от ставите, водещо до сублуксации и артрозни процеси. Засяга се и бедрената глава, която постепенно изтънява, забавя се развитието й, нарушава се структурата на хрущяла и костната структура. Възможна е появата на артролити и частични или пълни фрактури.

Патологичният процес започва обикновно от 5-6 месечна възраст, в началото безсимптомно, като постепенно се наблюдават признаци, които са характерни за началния стадий на т.н. рахит – мудни движения, схванатост, преходна куцота, засягаща понякога и предните крайници, клатушкане, трудно изкачване на стъпала и др. Разликата между куцотата на метаболитна основа и дисплазията на хълбочната става като клиника е, че в процеса на развитие на последната рядко се съпътства от характерното за първото увисване на корема, макар че много често двата процеса се преплитат. Дисплазията обаче често се наблюдава и при кучета активно профилактирани срещу т.н. рахит. При предозиране на витамин А се наблюдава забавено формиране на хрущялната тъкан, а при предозиране на калциеви препарати се увеличава възможността за вкостявания. Затова стопаните не бива сами да дозират различни витамини и добавки, колкото и елементарно да изглежда това.

За основен фактор за появата на дисплазията се приема генетично обусловената предразположеност. Развива се при сравнително “чисти” в породно отношение екземпляри, в определен възрастов диапазон и протича еднотипно – прогресира бързо, не се овладява успешно медикаментозно и почти винаги се стига до фрактура на бедрената глава в последния стадий.

Случаите, които са наблюдавани в практиката, са най-често при животни получени след разплод от родители, единият, от кито е с перфектно родословие (обикновено майката), а другият с “разпад” на качествата до 15-25%, но много добре проявен фенотипно (по външни белези). Тези приплоди израстват с малко по-дълго тяло, с по-нежна костна структура, но много правилно оформена глава. Крайниците са малко по-дълги от точните пропорции.

Диагностицирането на дисплазията на тазобедрената става не е трудно, особено с рентгенова снимка. Има и специална "Пен"-техника за точно измерване на коефициента на напрежение на ставите. При нея със специални т.н. дистракшъни се снима животното с полусвити крайници, а не както е при класическата техника с изпънати. Тогава често се оказва, че дисплазия липсва, макар че при класическото снимане се вижда такава.

Важно е да се отбележи, че същите процеси се наблюдават и при възрастни кучета, но при тях вече етиологията е различна, макар и свързана с калциевата обмяна. И в двата случая крайният изход е оперативно лечение. Премахва се “ябълката” и крайникът се задържа от мускулатурата и ставните връзки, които се подсилват чрез различни способи.

Правени са опити в България и за поставяне на изкуствена “ябълка” и то успешни, но засега рядко приложими поради високата цена на консумативите. Други оперативни методи при коксофеморалната дисплазия са: ТРО - Триплетна остеотомия и JOP методът със симфизодеза (при млади животни, до 6-7 мес. възраст)