Индиректна реципрочност: Как клюката подтиква хората да си помагат

Акценти

Според ново изследване клюките улесняват комуникацията и сътрудничеството между хората*. Те служат като инструмент за разпространение на информация за другите и техния авторитет.

Какво представлява кръгът на индиректната реципрочност

Думата „клюка“ предизвиква в нас негативни емоции. Представете си обаче, че сте част от екип, който трябва да реши дали даден кандидат за работа е подходящ или не. Ако до вас е стигнала информация, че той обича да помага и е отзивчив, вероятността да получи мястото е много по-голяма. Помагате на този, който помага на другите – кръг, известен като индиректна реципрочност. В случая клюката улеснява сътрудничеството и съдействието.

Кога клюката може да бъде полезна за човека

Предишни изследвания показват, че хората са по-склонни да помагат, ако знаят, че околните обсъждат тяхното поведение. Също така клюката позволява да се предпазим от измамници и ни дава възможност да наказваме онези, които са се възползвали от нас. Все още обаче не е ясно кога клюката спира да подпомага сътрудничеството и как точно невярната информация влияе на ефекта от нея.

Математически модел на клюката

Изследователи от катедрата по биология към Университета на Пенсилвания разработват математически модел, който обхваща два източника на клюка: група от случайно избрани хора или точно определен човек.

Те установяват, че има математическа връзка между двете форми на разпространение, което означава, че разгадаването на едната ще доведе до разгадаването на другата. Учените създават формула, която изчислява до каква степен клюката помага за постигането на консенсус и за поддържането на сътрудничество.

Резултатите от научния им труд са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Съавторът на проучването Тейлър Кесинджър пояснява, че индиректната реципрочност играе централна роля и в платформата X (Twitter). Тя определя как разнопосочните мнения за репутацията на един човек могат да предизвикат лошо поведение.

„Системите за морал и авторитет гарантират, че добрите актьори биват възнаградени, а лошите – наказани. По този начин всъщност се разпространява доброто поведение, а лошото – не“, казва още Кесинджър. „Ако накажеш лош актьор, трябва да си сигурен, че другите хора са съгласни, че той го заслужава. В противен случай ще сметнат теб за лошия актьор.“

Цел на математическия модел

Според Джошуа Плоткин, също член на екипа, изследването запълва важна празнина в теорията за клюките. То представя количествен модел, който показва колко нека ги наречем цикъла клюки са необходими, за да се повлияе на некооперативното или кооперативното поведение на индивида.

Теоретична игра дарител-получател на дарение

Резултатите от анализа се базират на теоретична ролева игра на дарители и получатели на дарение. Всеки от тях е веднъж в ролята на дарител и веднъж – на получател, като дарителят има право да реши дали и по какъв начин иска да помогне на получателя.

В края на играта всеки участник оценява самостоятелно репутацията на всеки донор въз основа на неговите действия спрямо получателя на дарението. След този етап започват да се разпространяват клюки за постъпките и авторитета на всички доброволци. Самостоятелните оценки и клюките продължават до момента, когато се постигне консенсус относно репутацията на всеки участник.

>>> 8 неща, които да направите, ако сте обект на болезнени клюки

Модели на поведение на участниците

Авторите отбелязват, че поведенческите стратегии са най-различни. Някои от хората са готови винаги да помогнат, други винаги отказват, а трети преценяват кога да го направят в зависимост от репутацията на получателя. Ако е лоша, отказват, ако е добра – приемат.

Учените откриват, че ако клюката се разпространява достатъчно дълго, представителите на третата група (наричани „дискриминиращи“, тоест които избират на кого да помогнат) ще надвият другите две. Това е положителна развръзка, тъй като „дискриминиращите“ си помагат един на друг и в същото време не проявяват търпимост към онези, които не желаят да помагат.

Друго заключение на екипа е, че преднамерената клюка, или разпространението на невярна информация, може или да поощри, или да попречи на сътрудничеството между хората, в зависимост от степента на въздействие на самата клюка и нейната цел – да злепостави или да затвърди добрата репутация на човека.

Ако обаче клюката не е преднамерена, без значение в положителна или отрицателна посока, групата трябва да продължи да я разпространява, докато се постигне стабилно равновесие.

Намеренията на екипа са да проучи взаимодействието между потока от информация и алтруизма и как броят на източниците на клюки влияе на кооперативното поведение на индивида.

Модел на взаимодействие между клюката, репутацията и склонността за съдействие

Добрата репутация, която човек си изгражда в обществото, създава условия за сътрудничество. Когато помага на другите, самият той има по-голям шанс да получи помощ, тъй като е изградил добро име.

Кръгът на индиректна реципрочност се разкъсва, ако хората не споделят с околните мнението за даден човек, а го пазят единствено за себе си. Тогава разнопосочността на мненията създава усещане за неоправдано поведение, което накрая потиска желанието им да помагат.

Според някои теории всеобщото мнение за нечия репутация е предпоставка за бързо разпространение на клюки, а те са ендогенен механизъм за постигане на консенсус.

За съжаление, теорията за индиректната реципрочност не описва как клюката всъщност помага да се постигне този консенсус.

Затова екипът от Университета на Пенсилвания създава модел, който включва двете алтернативни форми на разпространение на клюката: размяна на информация сред случайно избрани хора или с един-единствен човек. Учените стигат до извода, че двете са математически еквивалентни при подходяща трансформация на параметрите. Те извличат формула, по която може да се изчисли минималният обем от разпространявана информация, необходим за постигане на консенсус и стабилно сътрудничество.

* A mechanistic model of gossip, reputations, and cooperation, Kawakatsu, Mari, Kessinger, Taylor A., Plotkin, Joshua B., PNAS, 2024.