Какво може да се крие зад симптомите на алергията

  Обриви, сърбежи, отоци или кашлица - това са симптомите, с които повечето от пациентите на д-р Веселин Матеев идват да търсят помощ от него в Александровска болница. Невинаги обаче става дума за алергия, казва специалистът, д-р Веселин Матеев. Много кожни и дихателни болести приличат на алергичните по симптоми. Автоимунно заболяване или паразити също се проявяват външно с обриви или копривна треска. Уртикариалният обрив наподобява този при алергия към храни.

  "Някои пациенти са с хронична кашлица и чувство на задух, затова мислят, че имат астма, а може да е от сърдечно заболяване - обяснява д-р Матеев. - В много случаи е трудно да се намери точната причина за болестните прояви. Първото подозрение, че не става дума за алергия, идва от критичния поглед към всички оплаквания и широкото мислене на специалиста. Използваме клинични изследвания - кожни тестове за алергията, изследване за налични специфични към даден алерген имуноглобулини . Понякога се налага да се направи биопсия от болестно променени тъкани. Микробиологичното изследване показва дали има бактерии и какви са те - стафилококи, стрептококи." Най-чести алергени са полените, от битовите - акарите.

  Дори при реакции към храни пак се тества кожата. Към дразнителя се произвеждат определен тип антитела - имуноглобулин Е. Те се фиксират върху мастоцитните клетки, които пък са разположени най-гъсто в бариерните тъкани - кожа и лигавица. Алергенът се разнася чрез кръвообращението, достига ги и се свързва с тях. Получава се комплекс от клетки - отгоре алерген, в средата антитяло, а отдолу мастоцит, който е клетка - резервоар на химични вещества, които участват в алергичното възпаление. Основното е хистаминът. Отделянето му може да отключи уртикарии - защото разширява кръвоносните съдове, и диарии - понеже се свиват тънките черва.

  Вирусите също могат да предизвикат състояние, наподобяващо алергия, разказва д-р Матеев. В някои случаи то се проявява с обриви върху кожата. Вирусът атакува невроните, които оформят сетивните клетки. Те се възпаляват и отделят невромедиатори - тахикинини, които директно разширяват кръвоносните съдове и ги кара да отделят хистамин. Той заедно с тахикинините предизвикват уртикарии и отоци. Лошото за пациента в случая е, че двете вещества взаимно се стимулират към повече отделяне и така се получава самоподдържащ се порочен кръг. Веднъж активиран от вирусната инфекция, процесът може да продължи дълго време и да бъде причина за хронична уртикария. По време на грипната епидемия например пациентка от Перник пристигнала по спешност с висока температура, болки в гърлото, уртикариални обриви и отоци по устните и клепачите. Кръвните тестове не открили белези на инфекция. В носоглътката нямало патогенни микроорганизми, затова д-р Матеев приел, че става дума за вирусна инфекция.

  Дали съвременният начин на живот и химията, с която контактуваме, са причина за увеличаване на алергиите? Според учените замърсената околна среда е основна причина за повишаването. Виновни са газовете, отделяни от автомобилите, повечето от които в България са на преклонна възраст и без газкатализатори. "Полени в селски и градски условия, снимани с микроскоп, изглеждат различно. Тези от растения в екологично чиста среда са без замърсявания, докато по полени от града ясно личат прах, частици от недоизгоряло дизелово гориво и структурни промени, причинени от азотни окиси и серни окиси. Да вземем за пример серния диоксид. Когато той влезе в контакт с вода, се образува химически активна серниста киселина, разкрива част от причините за повишената алергизираща сила на полените докторът. Градските полени са по-агресивни и затова хората в големи населени места боледуват по-често от алергия към полени, отколкото тези на село.

  Индустриално обработените храни, които все повече се отдалечават от традиционните естествени, също са предизвикателство за организма. Те са манипулирани с консерванти, стабилизатори и оцветители. Ако сравним цвета на прясно изцеден портокалов сок с този от кутия, веднага се вижда, че фабричният е с по-ярък цвят. Оцветителите могат да предизвикат реакция, наподобяваща алергичната, казва д-р Матеев.

  Стабилизаторите (емулгатори) пък се слагали, за да не се разслояват отделните съставки. В организма обаче може да въздействат така, че в резултат да се отдели веществото хистамин, същото, което се отделя и в края на алергичната реакция предизвикана от алергени. В такива случаи може да се получи остра уртикария и до 15 минути.

  За ръста на този вид заболявания има и "хигиенна теория". В развитите страни хората боледуват по-рядко от инфекциозни болести. Имунната им система не е толкова "заета", както в развиващите се страни. Затова пък започва да реагира по друг начин - с алергии. Някои от тях като сенната хрема се развиват направо епидемично сред младите. Протича със зачервяване и дразнене в очите, сълзене, многократно кихане, водниста хрема и запушване на носа. При по-тежките случаи са възможни пристъп на кашлица, "свирене" на гърдите, затруднено издишване. Обикновено пристъпите започват внезапно. Критичните периоди са различни според видовете полени.

  Лечението е по две линии. От една страна, се изписват антихистаминови препарати. Съвременните могат да се вземат дълго. Наскоро завърши мащабно клинично проучване в Западна Европа, което категорично доказа, че някои от препаратите може да се ползват 18 месеца без риск за пациента, уверява специалистът. Друг вариант е имунотерапията при хора с астма, хрема или конюнктивит. Алергенът, обработен по подходящ начин, се въвежда в организма по схема от 3 до 5 г. Така организмът постепенно развива толерантност към него и спира да го приема като "агресор".

  Особено при децата е важно да бъдат лекувани още в най-ранните фази на алергичната болест.

Д-р Веселин Матеев