Климатичните промени удължават сезона на полените

Акценти

Климатичните промени вече имат осезаем ефект върху здравето на милиони хора, сочи анализ на европейски учени. Един от най-ясните индикатори е удължаването на сезона на полените във Великобритания и континентална Европа с около една до две седмици спрямо 90-те години на миналия век. Това води до по-дълго излагане на алергени и съответно до увеличаване на случаите на сенна хрема и сърбеж в очите.

По-дълъг и по-интензивен поленов сезон

Според последния преглед на въздействието на климата върху здравето в Европа, публикуван в медицинското списание Lancet, сезоните на дървесните полени от бреза, елша и маслина започват по-рано – между една и две седмици в сравнение с периода 1991-2000 г. Освен това се отчита и увеличаване на концентрацията на полени с 15-20% в някои региони на Обединеното кралство, Северна Франция, Германия и части от Източна Европа.

Прегледът обръща особено внимание и на разпространението на инвазивни видове като амброзия. Цветният й прашец се очертава като сериозен здравен проблем в Европа, тъй като растението навлиза в нови региони, където досега е било рядко срещано. Това допълнително увеличава риска от алергични заболявания сред населението.

Учените обясняват тези промени с по-високите температури и повишените нива на въглероден диоксид, които стимулират растенията да произвеждат повече полен. Това засилва симптомите при хора с алергии и може да доведе до състояния от лек дискомфорт до тежки реакции.

Скритото, но широко разпространено въздействие върху здравето

Изследователите подчертават, че макар тези последици от климатичните промени да не са толкова драматични като наводненията или горските пожари, те засягат огромен брой хора ежедневно. Според експерти дори минимални промени в продължителността и интензивността на поленовия сезон могат да доведат до значително увеличение на здравните проблеми сред населението.

Екологични епидемиолози отбелязват, че удължаването на сезона на полените е типичен пример за постепенното влошаване на условията на живот, което често остава подценявано, въпреки че засяга десетки милиони хора.

Други здравни последици от климатичните промени

Докладът разглежда и други здравни последици от климатичните промени. Изследователите установяват, че през разглеждания период (2015-2024 г.) смъртността, свързана с горещините, се е увеличила средно с 52 случая на милион души, докато дневните предупреждения за екстремни температури са нараснали четирикратно. Климатичните промени също така допринасят за разпространението на инфекциозни заболявания, като потенциалът за предаване на денга се е увеличил повече от три пъти през последните десетилетия.

Според доклада през последното десетилетие 983 от общо 1435 европейски региона отчитат по-дълги периоди на екстремна суша в сравнение с предходните четири десетилетия, което допълнително натоварва здравните системи.

Необходимост от спешни мерки за адаптация

Откритията подчертават спешната необходимост от адаптация към все по-горещия климат. Сред препоръките са разширяване на зелените пространства в градовете, изготвяне на насоки за общественото здраве, които отчитат рисковете от високи температури при физическа активност, както и пренасочване на инвестициите от изкопаеми горива към чиста енергия.

Според доклада инвестициите за изкопаеми горива достигат рекордни нива през 2023 г. – 444 милиарда евро, което е значително увеличение спрямо 2010 г. Ръстът се обяснява с опитите на правителствата да ограничат последиците от скока в цените на енергията след руската инвазия в Украйна.

Катрин Тон, екологичен епидемиолог в Barcelona Institute for Global Health и съавтор на доклада, предупреждава, че „прозорецът за действие“ постепенно се затваря, което прави навременните решения ключови за опазването на общественото здраве в бъдеще. По думите й пренасочването на инвестиции от изкопаеми горива към чиста енергия, подобряването на качеството на въздуха, защитата на уязвимите групи и подготовката на здравните системи могат да донесат както незабавни, така и дългосрочни ползи за общественото здраве.

Напредък в ограничаването на замърсяването на въздуха

Въпреки тревожните тенденции, докладът отчита и съществен напредък в някои области. В периода между 2000 и 2022 г. смъртността, свързана със замърсяването с фини прахови частици от транспорта в Европейския съюз, намалява с 58%. Още по-значителен спад се отчита при смъртните случаи, причинени от замърсяване вследствие на производството на електроенергия – с 84% за същия период.