КОИ СА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА РЕСПИРАТОРНИТЕ АЛЕРГИИ

Алергията е свръхреакция на имунната система след контакт с чужди белтъчни вещества, наречени алергени. За голяма част от хората алергените са безвредни, но за по-чувствителните те са опасни, доколкото могат да провокират у тях алергични реакции.

Алергиите засягат различни органи - кожа, дихателна система, очи, стомашно-чревен тракт. Според причинителите те биват медикаментозни, хранителни, от ухапване от насекоми, поленови и битови (домашен прах, плесени, домашни любимци). Респираторните алергии засягат дихателната система.

Причиняват се от алергени, вдишани с въздуха. Попадайки върху лигавицата на носа и бронхите на генетично предразположени хора (атопици), те водят до алергична реакция. При останалите хора не настъпват никакви последствия.

Най-често отговорни за респираторните последствия са:

Полени. Поленът е мъжкото семе на растенията. То съдържа голям брой алергенни протеини. Алергизиращи свойства притежават полените на цъфтящите растения - те се носят във въздуха и така попадат в дихателните пътища. Характерна за поленовата алергия е сезонността - появява се по едно и също време на годината. Тя може да съвпада с периода на цъфтене на определени растения. През пролетта алергия предизвиква прашецът на дърветата и храстите, през лятото - прашецът на житните растения, а през есента прашецът на плевелите. Най-често алергията засяга носната лигавица и ако състоянието не се лекува, може да причини астма. Отделянето на полен е най-силно в топло, сухо и ветровито време. Страдащите от такава алергия трябва да избягват разходки из паркове, градини и природни местности в периода на цъфтеж на полена дразнител. За тях е добре да почиват на море, където поленовата концентрация е по-малка и цъгтежът преминава най-рано. Прозорците на автомобилите трябва да се държат затворени, а при климатик в колата е желателно да се сложи поленов филтър.

Сутрин страдащите от алергия не бива да отварят прозорците на жилищата си, проветряването да става вечер или след дъжд.

Акари. Микрокърлежите (акари) са паякоподобни същества, които живеят и се размножават в топли и влажни места - домашния прах, матраците, завесите, спалното бельо и плюшените играчки. Те се хранят с вещества, намиращи се в праха и най-вече с олющени от кожата клетки. Акарите причиняват целогодишни респираторни алергии. Засилването на симптомите се наблюдава през пролетта и късното лято, т.е при по-висока температура и влажност, когато е и пикът на размножаването им. Поглъщайки люспичките кожа, акарите отделят храносмилателни ензими, които заедно с фекалиите на акарите са най-силните алергени. Отстраняването на микрокърлежите е почит невъзможно, но може да се ограничи количеството им. Леглата трябва да се проветряват всеки ден, а чаршафите да се изтърсват.

Не бива да се застилат килими, мокети и пътеки, задържащи прах. Прохладната и суха спалня е неблагоприятна за акарите. В помещенята не е желателно да се държат плюшеи играчки. Ако все пак има такива, те трябва периодично да се слагат на слънце или във фризер за 24 часа.

Плесени. Те живеят на места с висока влажност и топлина - баня, сутерени, влажни стени, сакси с цветя. При растежа си плесените отделят спори, които причиняват алергията. Високата температура (20-30 градуса) и високата влажност са идеалната среда за развитието им. Попадайки в дихателните пътища, спорите предизвикват алергична реакция. За да се избегне контактът с тях е необходимо често проветряване, а отстраняването им става с белина (в банята и около мивката). Плесените от саксиите трябва да се отстранят, филтрите на климатиците също да се почистят и сменят, а влагата от стените да се премахне с противоплесенни препарати.

Домашни любимци. Те са основен ричинител на алергията към животни. Основен алерген са животинските секрети, които попадат върху козината - слюнка, урина, кожни клетки, екскременти.

Слюнката на котките при всекидневното почистване на козината от животното се разнася о мебелите и дрехите на стопаните. При по-чувствителните хора тя предизвиква алергични реакции. Алергията от кучетата се причинява от отделените от кожата епидермални клетки, а също от слюнката.

Птиците алергизират чрез секретите и екскретите си, а също и с някои акари, които живеят в кожата им.

Най-честите симптоми на алергичния риноконюнктивит са: водниста секреция от носа, сърбеж в носа и очите, пристъпно кихане, запушен нос, намалено до липсващо обоняние. При астмата симптоматиката е по-тежка: затруднения в дишането с чувство на притискане на гръдния кош, свирене в гърдите, суха кашлица.

Основното правило при лечението на алергиите е отстраняване или ограничаване на контака с алергена. По-нататъшната терапия е в зависимост от засегнатия орган. При симптоматичното лечение се използват локални антихистаминови или кортизонови препарати, както и системни (през устата) противоалергични медикаменти. Тези лекарства потискат само симптомите, без да лекуват алергията.

Десенсибилизацията (имунотерапията) е единственото лечение, което действа върху причинителя на болестта. След като предварително са направени кожно-алергични проби за установяване на причинителя, алергенът се вкарва в тялото в постепенно покачващи се дози и концентрации, като по този наин се променя имунната система. Организмът на пациента си изгражда блокиращи антитела и алергична реакция не настъпва. Имунотерапията може да се провежда през устата (с капки) или с подожни инжекции. Това става по избор на пациента и под лекарско наблюдение. Имунотерапията е подходяща при лечение на алергичен риноконюнктивит и при лека до бронхиална астма.