Климатичните промени могат да изложат милиарди хора на риск от заразяване с малария и денга

Около 8,4 милиарда души биха могли да бъдат изложени на риск от малария и вируса денга до края на века, ако емисиите продължават да се повишават с настоящите темпове, според ново проучване, публикувано в списание „The Lancet Planetary Health“.

Изследователският екип изчислява, че този най-лош сценарий би означавал, че популацията в риск от двете заболявания може да се увеличи с до 4,7 милиарда души (спрямо периода 1970-1999 г.), особено в низините и градските райони, ако температурите се повишат с около 3,7 °C над доиндустриалните нива до 2100 г.

Изследването е ръководено от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, съвместно с Университета „Умео“, Швеция, Международния център за теоретична физика „Абдус Салам“, Италия, Университета в Хайделберг, Германия, и Университета в Ливърпул, Великобритания.

Глобалното затопляне благоприятства предаването малария и вируса денга

Екипът използва редица модели за измерване на потенциалното въздействие на климатичните промени върху продължителността на предаване и популацията в риск от двете заболявания до края на XXI век в сравнение със 100 години по-рано. Прогнозите на учените са въз основа на различни нива на емисии на парникови газове, плътност на населението и надморска височина.

Според най-лошия сценарий 2078 г. общо 8,4 милиарда души ще са изложени на риск от малария (89,3% от прогнозните данни за населението на света – 9,4 милиарда) в сравнение със средно 3,7 милиарда за периода 1970-1999 г. (75,6% от изчисленото население на света – 4,9 милиарда). При вируса денга прогнозата е подобна. През 2080 г. се очаква общо 8,5 милиарда души да са изложени на риск от инфекцията в сравнение със средно 3,8 милиарда през 1970-1999 г.

Устойчивостта на маларийните паразити постепенно се увеличава в резултат на затоплянето на климата в повечето тропически региони, особено планинските райони в африканския регион (Етиопия, Кения и Южна Африка), Източното Средиземноморие (Сомалия, Саудитска Арабия и Йемен) и Америка (Перу, Мексико и Венецуела). Прогнозата показва, че тази на вируса денга ще се увеличи най-вече в низинните райони в Западния тихоокеански регион (Гуам, Вануату, Палау), Източното Средиземномория (Сомалия и Джибути) и в планинските райони в Америка (Гватемала, Венецуела и Коста Рика).

Изследването прогнозира също, че епидемичният пояс на маларията ще се измести на север в Северна Америка, Централна Северна Европа и Северна Азия, а този на вируса денга ще обхване Централна Северна Европа и северните райони на САЩ.

Намаляването на емисиите може да предотврати заразяването на милиони хора

Всички сценарии показват общо нарастване на популацията в риск от малария и вируса денга през века. Ако обаче бъдат предприети навременни действия за намаляване на глобалните емисии, могат да бъдат избегнати най-лошите прогнози, категорични са изследователите.

В случай, че емисиите на парниковите газове бъдат занулени до 2100 г., а средната глобална температура се повишава само с 1 градус в периода между 2081 и 2100 г., се предвижда допълнителни 2,35 милиарда души да са изложени на риск от малария. При същите условия за вируса денга се предвижда увеличение с 2,41 милиарда души.

Проучването подчертава, че ако нивата на емисиите продължават да се повишават със сегашните темпове, в тропическите райони с висока надморска височина (над 1000 метра над морското равнище) в Етиопия, Ангола, Южна Африка и Мадагаскар сезонът на предаване на малария ще се удължи с около месец и половина спрямо периода 1970-1999 г. Продължителността на сезона на предаване на вируса денга пък може да се увеличи с до четири месеца в тропическите низини в Югоизточна Азия, Субсахарска Африка и Индийския субконтинент.

„Нашите резултати подчертават защо е важно да действаме в посока намаляване на емисиите, за да ограничим изменението на климата.“, казва авторът на изследването д-р Фелипе Колон-Гонзалес. „Това проучване категорично предполага, че намаляването на емисиите на парникови газове може да предотврати заразяването на милиони хора с малария и вируса денга. Резултатите показват, че при най-добрите сценарии продължителността на сезона на предаване, както и броят на хората в риск, намаляват значително. Действията за ограничаване на повишаването на глобалната температура трябва да продължи.“

В много страни здравните системи не са подготвени за големи огнища

Според д-р Колон-Гонзалес обаче политиците и служителите в областта на общественото здравеопазване трябва да се подготвят за всички сценарии, включително и за тези, при които нивата на емисиите продължават да се увеличават. Това е от особено значение за областите, където в момента двете инфекции не се разпространяват и е вероятно здравните системи да не са подготвени за големи огнища.

Маларията и вируса денга, най-сериозните глобални заплахи, пренасяни от комари, се появяват в райони, незасегнати досега, както и на места, където огнищата са утихнали в продължение на десетилетия, предупреждават учените. Маларията се измества към региони с по-голяма надморска височина, а урбанизацията е свързана с нарастващ риск от вируса денга.

Докато ефектите от изменението на климата върху разпространението на инфекциите са били обсъждани по-рано, досега те не са били количествено определяни при различни нива на надморска височина и урбанизация.

Методите на изследователския екип включват идентифициране на риска за всеки регион на Световната здравна организация, като за целта се използват шест комбинации от нива на емисии и социално-икономически сценарии, както и шест модела на заболяване.

Въпреки че най-лошите сценарии показват, че някои райони могат да станат прекалено горещи за някои видове комари, тази ситуация вероятно ще доведе до други отрицателни ефекти върху здравето като намалено производство на храна, понижена производителност на труда и висока смъртност. Освен това болестите, пренасяни от комари, могат да се превърнат в голям проблем на други места, включително райони, които се намират на север и на по-голяма надморска височина, тъй като климатичните условия позволяват на маларията и вируса денга да се разпространяват в различни части на света.

Откритията подчертават важността на засиленото наблюдение, особено на места без предишен опит с малария и денга. Действията в областта на общественото здраве ще бъдат особено важни в районите, където предаването е случайно, тъй като здравните системи може да не са подготвени да предотвратят разпространението на инфекциите.

Авторите признават ограниченията в проучването, включително факта, че не са взети предвид ефектите от социално-икономическото развитие, развитието на болестите или разработването на по-ефективни лекарства и ваксини, които могат да доведат до съществени разлики в прогнозите.