Как да продължим след диагнозата?

Да научите, че сте болен от хронично или животозастрашаващо заболяване е неочакван и тежък удар, който разтърсва всекиго из основи. Целият досегашен живот, всички мечти и планове рухват. Сякаш не сте този, който сте били до вчера, а бъдещето изглежда несигурно и страшно. Да се борите ли? Да бягате? Или просто да заровите главата си в пясъка и да чакате всичко да се оправи?

Болестта променя виждането за живота изцяло, а това е огромно натоварване за психиката. Повечето хора реагират на диагнозата, като изпадат в шок и за известно време са почти безчувствени. Това е естествена и полезна реакция. Необходимо е време и търпение, за да се приеме такава новина.

Бъдете нежни със себе си и не се ядосвайте, ако установите, че са ви били нужни месеци, за да приемете фактите. С толкова голяма промяна се свиква всеки ден, на малки порции и няма правилен или грешен начин да се направи.

През този период вероятно ще преживеете силни негативни емоции като страх, гняв, тъга, вина, отричане, надежда, усещане за самота и изолираност. Дайте си време да ги изживеете – те са част от процеса на приемане и постепенно ще намалеят. "Защо на мен? С какво заслужих това? Кой е виновен?" са въпроси, които всеки си задава. Може да ви се иска да обвините някой от близките, познатите или лекарите за състоянието си. Възможно е да ви се струва, че никой не ви разбира и сякаш сте съвсем сами на света със своята болка и ужас.

Не сте сами, има много хора, които могат да ви разберат и подкрепят. Има много хора, които искат да помогнат. Предизвикателството, пред което сте изправени е голямо и е добре да се възползвате от помощта и подкрепата на другите.

Вашите близки и приятели също се нуждаят от време, за да осмислят новината, да научат повече за диагнозата и да изживеят своите собствени емоции. Някои ще са готови от ден първи да окажат подкрепа, да изслушват и помагат. На други ще им е нужно повече време насаме, докато се почувстват способни на това. А трети може никога да не намерят сили.

Това не означава, че не ви обичат. Това показва само, че не смеят да се изправят пред тази диагноза. Вероятно ще ви заболи и ще се почувствате предадени. Не се отчайвайте, скоро ще намерите подкрепа от неочаквани места.

Може да откриете, че не искате да говорите за болестта си. Или искате да я обсъждате само с определени хора. Затварянето в себе си е естествена реакция, но тя пречи на околните да разберат какво чувствате и с какво могат да ви бъдат полезни. Опитайте да поговорите с някого, на когото вярвате, че ще слуша внимателно, без да се паникьоса, натъжи или ядоса. Когато изразите емоциите си, ще ви олекне. Ако никой от близките ви не може да ги понесе, е добре да се обърнете към професионалист – психолог, свещеник, съветник – хора, които умеят да изслушват и подкрепят в трудни моменти.

Имайте предвид, че близките ви успяват да запомнят само това, което могат да понесат емоционално. Затова е възможно да забравят някои детайли относно вашето състоние и лечение. Може да се наложи да им повтаряте по няколко пъти неща, свързани с диагнозата, факти за текущото ви състояние или прогнозите за развитие на заболяването. Няма смисъл да им се сърдите за това.

Особено полезни за справянето с шока от диагнозата са хората, които вече са минали по този път – други пациенти със същото заболяване, техни близки, представители на съответната пациентска организация. Те знаят пред какво сте изправени, чувствали са се по сходен начин, търсили са отговори на същите въпроси. Могат да помогнат както с разбиране и съчувствие, така и със знания и опит, свързани с болестта. Могат да препоръчат специалисти и източници на информация. Много е възможно сред тях да намерите нови приятели, които да почувствате по-близки от предишните.

Децата ви също заслужават да научат какво става с вас. Обяснете им го с прости думи, без прекалени подробности. И те, като възрастните, ще намерят свои начини да се справят с новината. Ако не знаят какво става, започват да измислят невероятни, страшни обяснения, може да обвиняват себе си за болестта ви и излишно да страдат.

Обикновено не е лесно да промените живота си из основи, но хроничното и тежко заболяване го налага. Намалелите сили и физически възможности, болката и неразположението изискват нова организация на ежедневието, усвояването на нови знания и умения и измислянето на нови начини за справяне.

Хората, преживели подобен житейски поврат, споделят какво им е помогнало да преодолеят депресията и загубата на бъдеще:

• Научете повече за заболяването си – ако това ви натоварва психически, може да помолите някой от близките да проучи по-задълбочено възможностите за терапия и по-добър живот с болестта;

• Образовайте близките и приятелите си за заболяването – добре е да знаят какво можете, какво не можете, кога е добре да се намесят и да помогнат;

• Организирайте ежедневието си – постарайте се да облекчите ежедневните си дейности и да ви е удобно да ги извършвате – разместете мебелите, за по-лесно придвижване; подредете медикаментите в кутия; направете график на лечебните дейности за деня и седмицата; направете график за близките и приятелите, които искат да помагат с пазаруване или нещо друго;

• Поставяйте си достижими цели и се стремете към тях – стремежът към цел има свойството да намалява физическата и душевна болка и носи удовлетворение, когато бъде постигната. Планирайте целите си за деня, като взимате предвид променените си възможности и умората;

• Не се срамувайте да поискате помощ – много хора биха искали да помогнат, стига да знаят как. Научете ги с какво могат да бъдат полезни и как бихте могли да прекарвате приятно времето си заедно, без да се чувствате виновни;

• Създавайте си положителни преживявания – макар и по-труден, животът със заболяването не спира да носи и радости. Забелязвайте ги и им се наслаждавайте.

• Участвайте и споделяйте живота на общността – когато помагате на други хора в нужда, се чувствате нужни и ценни и виждате, че не само вие сте изправени пред трудности и предизвикателства. Можете да се включите в дейността на пациентска организация и да помагате на новодиагностицирани пациенти да свикнат с новия си начин на живот или да действате в посока получаване на по-добро лечение;

• Проявявайте чувство за хумор – понякога хуморът е единствения начин да понесете трудната ситуация и привлича хората към вас;

• Опитайте да развиете нови умения – те ще ви дадат усещането, че можете, че се справяте и че сте полезни и за другите;

• Търсете своя вътрешен мир – опитайте да избягвате негативните емоции като срам, вина или завист. Животът ви ще е по-добър и ще се чувствате по-добре, ако забелязвате нещата, за които сте благодарни и какво хубаво ви се случва все пак.

За да се справите с живота с тежка диагноза помага да се съсредоточите върху настоящето и да не се отдавате на съжаления по миналото или на страх от бъдещето. Никой не знае какво ще му се случи след 5 минути, след час или утре, независимо дали е здрав или болен. Не се опитвайте да планирате прекалено напред. Понякога това означава да мислите не по-далеч от следващите 2 часа или 2 дни. Опитайте да забележите хубавото, което светът ви поднася в момента – храната, присъствието на близки хора, прегръдките, красивия залез – усещането на хубавото в момента намалява страха от бъдещето.

И колкото и да е трудно – не се затваряйте в себе си. Споделяйте. Хората ще откликнат и ще ви подкрепят. А с тяхната подкрепа ще ви е много по-лесно да преживеете трудните моменти.

Елена Енева
психолог

0886 135303
www.tukisega.info