Диагностицирането на психични разстройства при децата понякога изисква месеци наблюдение

Диагностицирането на едно разстройство в психиатрията, а още повече в детската психиатрия, може да е както изключително лесно, така и изключително трудно. Понякога диагнозата е очевидна и ясна още преди да сме започнали каквито и да е професионални оценъчни процедури. Последното може да се случи, когато специалистът има зад гърба си някъде към 20-годишен клиничен опит и е имал възможността освен придобиването на теоретични познания да изгради и усет в професията. В други случаи обаче дори такъв богат клиничен опит не е достатъчен за прецизното диагностициране нито на психичното разстройство, нито на индивидуалните му проявления при конкретния пациент.

За точното диагностициране понякога се налага наблюдение в продължение на месеци, включително и в стационарни условия. Отделен въпрос е, че едно разстройство може да започне със симптоматика от една диагностична група, а след това така да се трансформира и промени, че с времето да се окаже, че или началото на заболяването е било крайно нетипично, или е било изначално съчетано с друго разстройство, или ново психично разстройство впоследствие се е добавило към първото.

Ситуацията се усложнява и от различните диагностични критерии на разстройствата в различните класификации на болестите. Така например в Европа понастоящем психичните разстройства се диагностицират по Десетата ревизия на Международната класификация на болестите на СЗО, а в САЩ - по Diagnostic and Statistical Manual.

Детските психиатри понякога се изненадваме от лекотата, с която хора от други, немедицински професии, докосващи се по някакъв начин до деца с психични проблеми (например психолози, логопеди, педагози, социални работници) използват тези диагностични инструменти, коментират, диагностицират, дават терапевтични съвети.

Що се отнася до самия синдром на Аспергер, той заедно с ранния детски аутизъм е в групата на т.нар. генерализирани или первазивни разстройства на развитието и принадлежи към т.нар. аутистичен спектър.

Основното му отличие е запазено ниво на интелектуално функциониране, но при налична симптоматика на аутистично разстройство. Тези деца понякога показват изключителни, но в повечето случаи странни способности в една или няколко области. Като например умножаване наум на големи числа, определяне какъв ден от седмицата са били минали или бъдещи дати, изключителна памет и интереси към исторически дати и събития, географски наименования и карти и пр.

Като резултат от развитието на естествено заложените у всеки индивид сили на здраво развитие и предприетите предимно психологически и педагогически интервенции, много от аутистичните черти биха могли да се преодолеят. Медикаментозно лечение може да се наложи само в периоди на евентуално неспокойствие, агресивно или автоагресивно поведение.

Как ще се развие в бъдеще едно дете със синдром на Аспергер, зависи от това доколко отношенията с него и към него са основани на реалистични очаквания и доколко евентуалните едностранни увлечения и способности ще могат да се използват за включване в една бъдеща професионална реализация.

 

Доц. д-р Антон Славчев, началник на стационарно отделение на Клиниката по детско-юношеска психиатрия на Александровска болница