Как стресът може да повлияе на социалните контакти и общуването с околните

Според проучване на учени от Колежа „Дартмут“ в Хановър, САЩ, прекомерният стрес е показател за понижен социален интерес на следващия ден. Констатациите от изследването са публикувани в списанието „Emotion”.

„С нашето проучване искахме да разберем как чувството на стрес влияе върху социалните ни контакти.“, казва Меган Майер, доцент в Колежа „Дартмут“ и директор на Лабораторията за социална неврология. „Нашите открития показват, че лицата, които са подложени на голям стрес, са по-малко общителни с другите хора на следващия ден. Този ефект може да продължи до 48 часа след стресиращ ден.“, допълва Майер.

Социално избягване, предизвикано от стрес

Предишни проучвания с гризачи показват, че животните предпочитат да не общуват с връстниците си, ако са били стресирани предишния ден – явление, известно като „социално избягване, предизвикано от стрес.

Към днешна дата е трудно да се определи дали хората също избягват социалните контакти, когато са стресирани, тъй като изследователите не разполагат с инструменти за ефективно измерване на влиянието на стреса върху социалните взаимодействия в реалния свят. Минали изследвания по темата често разчитат на собствени доклади за социалното поведение на участниците, които много често са предупредени.

Настоящото проучване

Настоящото проучване обаче разчита на сензорни данни, получени чрез мобилното приложение „StudentLife“, разработено от съавтора на изследването Андрю Кембъл.

Чрез приложението 99 студенти в „Дартмут“, взели участие в двумесечното проучване, пасивно предоставят данни за съня, физическата активност и времето, прекарано у дома. За да се защити поверителността на участниците, данните са анонимизирани.

„StudentLife“ изчислява също броят на социалните контакти на всеки участник през деня, като регистрира всеки разговор чрез микрофона на мобилните телефони. Действителните разговори или звуци не са записвани по етични причини.

Чрез приложението на участниците са задавани и въпроси относно цялостното им благосъстояние, включително чувството на стрес. Веднъж на ден на случаен принцип между 9:00 и 20:00 часа, студентите са помолени да докладват за ежедневния стрес, като използват изображения, които отговарят на нивото на стрес по скала от 1 (без стрес) до 16 (екстремен стрес). Екипът нарича тази фотографска методология „мобилен фотографски стресомер“.

Използваните изображения варират от спокойни езера до човек, който си скубе косата. Предишни изследвания показват, че този метод за измерване на стреса силно корелира с отговорите на хората при официални оценки на психологическия стрес и че е особено ефективен за надлъжно проследяване, като се има предвид колко ангажиращ и лесен е за използване от участниците.

С данните за участниците, събрани по време на проучването, екипът успява да проведе сложни анализи, изследващи моделите на стресово-социално взаимодействие за всеки поотделно за двумесечен период. Анализирайки информацията, учените използват няколко модела, за да определят как стресът влияе върху социалното взаимодействие. Освен това експертите изследват дали тази връзка се запазва при контрол на количеството на съня и други променливи, за които е доказано, че са свързани със стреса.

„Нашето изследване е сред първите, които изследват временната връзка между стреса и социализацията чрез технология за мобилно наблюдение.“, казва Алекс даСилва.

Констатациите на екипа предоставят някои от първите конкретни доказателства за социално избягване при хората, предизвикано от стрес*. „Нашите открития показват, че по-високите нива на стрес днес предсказват понижен социален интерес утре, като отчитат физическата активност, съня и времето, прекарано у дома.“, добавя даСилва.

Социалните контакти повлияват благоприятно психичното здраве

„Колежът е период, през който се проявяват много проблеми с психичното здраве. В същото време предишни изследвания показват, че социалните контакти повлияват благоприятно на психичното здраве.“, казва Майер. „Стресът е голям рисков фактор за много психични заболявания и често предхожда появата на депресия и тревожни разстройства. Ако младите хора се изолират в резултат на силен стрес, може да пропуснат ползите от социалното взаимодействие за психичното си здраве. Те се дистанцират от хората в момент, когато се нуждаят най-много от тях.“

Изследователският екип заявява, че методите, включващи мобилно наблюдение, могат да бъдат използвани в бъдеще за по-нататъшно изучаване на стреса и социалното избягване.

*Meyer L., Meghan et al. Daily perceived stress predicts less next day social interaction: Evidence from a naturalistic mobile sensing study.Emotion. 2021.

Напълняване при стрес