Депресираните хора не гледат в очите

  Питър Хилс и Майкъл Луис от университетите в Кеймбридж и Кардиф подложили на експеримент група от 20-годишни младежи. Изследователите показвали на доброволците образи на лица, които претърпявали леки компютърни промени. Те трябвало да ги разпознаят под акомпанимента на весела, тъжна и неутрална музика.

  Когато младежите чували оптимистични акорди, техният поглед най-често се спирал върху очите на показваните лица. А при тъжните мелодии участниците в изследването избягвали очите.

  Очите винаги са били считани за прозорец към душата и емоционалното състояние на човека. Може би именно поради тази причина хората в лошо настроение и в депресивни състояния са склонни да отклоняват погледа си от този на събеседника.

  Психолозите считат, че същото се получава и при срамежливите хора, които попадат в омагьосан кръг. Те не гледат другите в очите и съответно им се отговаря със същото - с хладно отношение и с по-ниски нива на социално общуване.

  Съвсем друго е положението при ведрите хора и тези в добро настроение. Те естествено търсят очите на другия и бързат да "заразят" със своето щастие и околните, използвайки визуалния контакт, пише вестникът.