Кога и защо настъпва застой (плато) при отслабване

Акценти

Без значение дали отслабвате с помощта на медикаменти, хирургична интервенция, калориен дефицит и тренировки, винаги настъпва момент, когато килограмите спират да се топят. Това е така нареченото плато при отслабване.

Кевин Хол от Националните здравни институти, който специализира в областта на метаболизма и промените в теглото, провежда изследване, чиято цел е да установи дали платото не настъпва по различно време в зависимост от избрания метод на отслабване. Той създава математически модели, в които включва данните от висококачествени клинични изпитания върху различните начини за редуциране на теглото.

Резултатите от неговия анализ са публикувани наскоро в списание Obesity.

Хол установява, че една от причините процедурата стомашен байпас и медикаментите за отслабване Wegovy и Zepbound да са толкова ефективни се крие в почти удвоеното време на действие преди настъпване на плато. Хората постигат по-значителен ефект, тъй като разполагат с повече време, отколкото ако просто намалят броя на приеманите калории.

Тялото регулира теглото като се опитва да поддържа баланса между калориите, които поемаме, и тези, които изгаряме. Когато изразходваме или съзнателно ограничим броя им, то започва да използва натрупаната енергия. Тогава мозъкът изпраща сигнал, че сме гладни и трябва да се храним.

Кевин Хол открива, че колкото повече отслабва човек, толкова повече се засилва апетитът му. Той се увеличава, докато не постигне търсения ефект (хранене), а понякога докато не заличи добрите резултати.

За нашите предци този механизъм за оцеляване е бил жизненоважен, но днес сякаш нямаме такава нужда от него, тъй като имаме достъп до богат асортимент от високоенергийни ултрапреработени храни.

>>> Опасна тенденция: Използването на лекарството за диабет Оземпик за отслабване крие рискове за здравето

Платото настъпва по различно време в зависимост от метода за отслабване

Както вече казахме, оказва се, че времетраенето на процеса на отслабване е различна в зависимост от избрания метод.

Ограничен прием на калории

Проучването CALERIE, което Хол провежда, включва 238 души. Те са разпределени на случаен принцип в две групи: които приемат 25% по-малко калории в продължение на две години и които се хранят нормално.

Проследяването продължава три години – от 2007 г. до 2010 г. Участниците с намален калориен прием успяват да отслабнат с приблизително 7 кг., а другите наддават с около 900 г. Въпреки че доброволците в проучването не спират да спазват условията до края на втората година, около 12-ия месец настъпва застой, а апетитът им се повишава.

Моделът на Хол показва, че за да постигнат крайната цел, хората, приемали 2500 калории дневно в началото е трябвало да ги намалят до 800. Тялото им обаче започва да изпраща сигнали да увеличат дневния си калориен прием с около 83 калории за всеки свален килограм. Участниците са успели да отслабнат със 7,5 кг до края на проучването, което означава, че са имали нужда от 622 калории повече, отколкото в началото на клиничното изпитание.

В действителност те не приемат тези 622 калории дневно, а само изпитват глад за прием на храна, чиято калорийна стойност е такава.

В края на проучването, въпреки положените усилия, доброволците успяват да намалят приема на калории само с 200 на ден, вместо с 800, както би трябвало. Именно това се оказва и причината за застоя, който се наблюдава.

>>> Броенето на калории е остарял и неточен метод за отслабване, твърдят експерти

Отслабване с лекарства

Медикаментите, съдържащи семаглутид и тирзепатид, чието действие е сходно с това на чревните хормони, улесняват ограничаването на по-голям брой калории.

Кевин Хол разработва друг математически модел за ефекта от семаглутид, активна съставка във Wegovy. Той забелязва, че постепенното увеличаване на дозата води до намаляване броя на калориите. Първоначално те приемат с 600 по-малко, но при достигане на най-високата доза успяват да ги намалят с 1300 дневно.

При медикаментите обаче положителният ефект не е свързан единствено с ограничения калориен прием, а и с нуждата на тялото да получава повече калории, когато теглото вече е редуцирано. С други думи, те потискат апетита, а не го увеличават, както се случва с участниците, отслабнали с калориен дефицит.

Хората, приемали Wegovy например, са изпитвали глад, равняващ се на не повече от 49 калории дневно за всеки свален килограм. Благодарение на факта, че апетитът им се запазва два пъти по-слаб от обичайното, те продължават да отслабват средно с година повече, отколкото участниците в групата с калорийния дефицит. Резултатите показват, че платото тук настъпва около втората година.

Хирургична интервенция с цел отслабване

Техниката „стомашен байпас“ се оказва най-ефективна. Пациентите успяват да намалят приеманите калории с около 3600 дневно и изпитват нужда от 58 калории дневно на килограм редуцирано тегло, след като успяват да отслабнат. При тях платото също настъпва в края на втората година, което означава, че процедурата е довела до значително потискане на апетита.

Комбинирайте методи за отслабване, ако забележите, че сте в застой

От изготвените математически модели Хол стига до заключението, че медикаменти като Wegovy и Zepbound, както и хирургични интервенции като стомашния байпас, удължават времето преди настъпване на застой, но все пак не го предотвратяват.

Чувството за глад е важно за нашето оцеляване

Хол пояснява: „Ако човек не притежаваше подобна обратна връзка и сигнали, че е гладен, лекарството просто щеше да продължава да действа и да поддържа малък приема на калории. Това би означавало, че платото ще настъпва много по-късно и той ще успее да редуцира значително теглото си.“

Той обаче уточнява, че все пак тези сигнали са важни. Ако дадено лекарство или лечение потисне апетита завинаги, човекът ще спре да се храни и накрая ще умре.

Нутриционистът смята, че изследването хвърля нова светлина върху причините, поради които хората спират да отслабват в даден момент.

>>> Лекарства за отслабване и диабет могат да причинят гастропареза

Отслабването нарушава метаболизма?

Една от теориите гласи, че загубата на тегло нарушава метаболизма, което води до изгарянето на много по-малко калории в режим на покой, отколкото в началото, следователно по-лесно връщат предишното си тегло. Според Хол обаче метаболизмът наистина се забавя, след като отслабнем, „но не до такава степен, която би могла да обясни времето или силата на платото“.

Резултатите опровергават също така твърдението, че в определен момент медикаментите спират да действат. „От модела става ясно, че причина за застоя всъщност е преплитане на техния ефект и повишения апетит.“

Понякога човек спира да отслабва много преди да е постигнал крайната си цел, което може да бъде много неприятно и демотивиращо. Специалистът препоръчва в такива случаи да се потърси и втори, алтернативен метод.

В своята практика той забелязва, че пациентите, които не отслабват толкова, колкото са очаквали след бариатрична хирургична интервенция, започват да приемат някой от GLP-1 агонистите. На практика те комбинират различни методи за редуциране на теглото.

Отслабването е дълъг процес, който изисква постоянни усилия

За да задържат постигнатото, пациентите трябва да са готови да използват различни техники, при това в дългосрочен план. Ако например забележат, че ограничаването на калориите вече не дава резултат, могат да ограничат повече калории или да добавят тренировки към своя режим.

„Който и начин да сте избрали, просто не се отказвайте. Много е важно и да се чувствате добре с промените, които сте въвели. В противен случай, ефектът няма да е голям и ще бъде краткотраен“, казва Кевин Хол.