Кога червата стават лениви

  Като мотилитет на органите на храносмилателния тракт се разбира координирано движение (перисталтика) на кухите органи - хранопровод, стомах, тънко и дебело черво. Мотилитетът на тези кухи органи играе основна роля в храносмилането, но изпълнява и редица защитни функции. Нарушението на мотилитета на отделните органи - първично или вторично, участва при много заболявания нахраносмилателния тракт. Нарушен мотилитет на хранопровода се установява при всички заболявания на този орган, като най-типични са гастроезофагеалната рефлуксна болест и различните видове спазми на хранопровода. Най-типични нарушения на мотилитета на стомаха се установяват при стомашната гастропареза - обикновено при диабетици, както и при пилорната стеноза, когато стомашната перисталтика отначало е увеличена, а след това липсва напълно. Тънкочревната перисталтика е най-често нарушена при нарушена проходимост на тънкото черво (странгулационен или много по-рядко обтурационен илеус), когато увеличената "преодоляваща" перисталтика на тънкото черво е причина за нетърпимите коликообразни болки. Сериозни нарушения на перисталтиката на тънкото черво има и при всички възпалителни тънкочревни заболявания. Нарушения на мотилитета на дебелото черво има при синдрома на леко дразнимото дебело черво, което е еквивалент на старата и много популярна диагноза - хроничен колит. Това заболяване е може би едно от най-честите, при които има типично първично нарушение на перисталтиката на дебелото черво, като в зависимост от вида на нарушението пациентите се оплакват от запек в над 2/3 от случаите и по-рядко от хронична диария с по няколко изхожданиядневно.

  Мотилитетните нарушения на отделните органи, изброени по-горе, са строго специфични и имат индивидуална характеристика. Причините за възникването на мотилитетните нарушения са различни, като включват нарушения в нервно-хуморалната регулация, вродени дефекти в нервните структури, инфекции, вторични промени при тежки други заболявания. Поради тази причина хората, които имат оплаквания от стомашно-чревния тракт, трябва своевременно да търсят консултация със специалисти гастроентеролози, понеже много често мотилитетните нарушения започват дискретно, но с течение на времето показват тенденция към задълбочаване. До пълна пареза на перисталтиката на отделните кухи органи се стига рядко, но тя е типична при напреднал кардиоспазъм на хранопровода, при пилорна стеноза и пареза на перисталтиката на стомаха при тежък не добре лекуван диабет, при паралитичен илеус.

  При тежки мотилитетни нарушения на кухите органи, когато причините за тях са органични заболявания, се извършва оперативно ендоскопско или класическо хирургично лечение. Медикаментозното лечение също е възможно, когато те са в начален недекомпенсиран стадий. Медикаментите, използвани за лечение на отделните мотилитетни нарушения, действат върху специфични рецептори, разположени в мускулатурата на кухите органи, като са специфични за отделните кухи органи. Нарушенията в горната част на храносмилателния тракт се лекуват с няколко медикамента, като приложението им изисква точна преценка на индикациите за тяхното приложение. Мотилитетните нарушения на дебелото черво също изискват много точно изясняване преди лечението и много добро познаване на страничните ефекти от приложението на медикаментите.

  В момента се извършва много активна научноизследователска работа за създаване на нови медикаменти, които действат върху различните рецептори, регулиращи мотилитета на отделните органи на храносмилателния тракт. В напреднала трета фаза на клинични изпитвания са три-четири медикамента, като водещи гастроентерологични клиники от нашата страна участват в тези международни проучвания и в тях се лекуват и български пациенти. Вероятно в следващите 3-4 години фармацевтичният пазар ще разполага с няколко нови медикамента за лечение на мотилитетните нарушения на храносмилателния тракт.

Проф. д-р Константин Чернев, началник на Клиника по пропедевтика на вътрешните болести