Кожни прояви при ендокринни заболявания

Кожата служи като средство за клиницистите за диагностициране и проследяване развитието на ендокринните заболявания. Също така дерматологичните прояви на ендокринопатиите допринасят значително за здравето и качеството на живот на индивида. В тази статия ще разгледаме кожните прояви при различните ендокринни нарушения на хипофизата, щитовидната жлеза, панкреаса, надбъбречната жлеза, както и наследствените ендокринни синдроми.

Нарушения на хипофизата

Акромегалия

Акромегалията или повишена секреция на растежния хормон от хипофизата е отговорна за редица морфологични промени в кожните клетки и придатъците. При повечето пациенти с акромегалия кожата и ноктите са задебелени и груби. Налице е и повишена потливост с много неприятна миризма на тялото. При приблизително 40% от случаите се наблюдава дифузна хиперпигментация – промяна на цвета на кожата, която е причинена от високи нива на меланин в организма и представлява по-тъмни кожни участъци.

Нарушения на щитовидната жлеза

Базедова болест (хипертиреоидизъм)

Честите кожни прояви на Базедовата болест, която се характеризира с повишена функция на щитовидната жлеза, включват зачервяване на лицето, еритем (локализирано зачервяване) на дланите и хиперхидроза на дланите и ходилата. При около 30% от случаите се наблюдава косопад и чупливост на ноктите, особено в по-напреднали стадии на болестта. При много болни се наблюдава витилиго (депигментация) на отделни участъци от кожата по тялото. По-рядко срещаните кожни прояви са сърбеж, уртикария, зачервяване във вид на географска карта (дермографизъм) и др.

Хипотиреоидизъм

При хипотиреоидизма (намалена функция на щитовидната жлеза) кожата е бледа и студена. Установено е, че при над 80% от хората с първичен хипотиреоидизъм епидермисът е тънък, грапав и хиперкератотичен, придаващ люспест вид. Поради натрупване на каротин в дермата и епидермиса кожата придобива жълтеникав оттенък на дланите и ходилата. Типичен е повишеният оток по тялото и лицето. Наблюдава се задебеляване на устните и езика. Косата е тънка и рядка, ноктите - чупливи, деформирани и набраздени.

При тежки случаи на хипотиреоидизъм (микседем) може да настъпи натрупване на мукополизахариди, което може да доведе до оток на ръцете, лицето, претибиалната и периорбиталната области.

Нарушения на панкреаса (задстомашна жлеза)

Захарен диабет

При пациентите със захарен диабет могат да се проявят различни кожни прояви, някои от които са специфични за заболяването, докато други са неспецифични или вторични за метаболитните промени. Наблюдава се повишена чувствителност към кожни инфекции като стафилококови пиодермии, кандидоза, еритразма и дерматофитни инфекции. Диабетната дермопатия е най-често срещаната кожна патология, засягаща до 70% от възрастните пациенти със захарен диабет. Въпреки че често се наблюдава при възрастни, понякога може да се прояви при деца като неправилно оформени светлокафяви макули и петна по долния пищял. Хората с диабет понякога получават мехури по кожата, които са известни като диабетни мехури или диабетни були. Те се проявяват сравнително рядко.

Нарушения на задбъбречната жлеза

Синдром на Кушинг

При синдрома на Кушинг (повишена функция на надбъбречните жлези) най-характерни промени са атрофията на кожата (кожа тип „цигарена хартия") и ярките червени стрии по корема. Възможна е и повишена пигментация в някои участъци. Излишъкът от ендогенни или екзогенни глюкокортикоиди също може да доведе до „стероидно акне“. Това състояние се проявява под формата на еритематозни, мономорфни папули или малки пустули (гнойни пъпки), разпределени по горната част на гърба, ръцете, шията и лицето. Излишъкът от глюкокортикоиди също може да предразположи към повърхностни дерматофитни и питироспоронови инфекции.

Болест на Адисон

За болестта на Адисон (намалена функция на надбъбречните жлези или първична надбъбречна недостатъчност) е характерна повишената дифузна пигментация, която е най-забележима в зоните, изложени на слънце. Други често засегнати части на тялото са подмишниците, ареолите, перинеума и палмарните гънки. В редки случаи се развиват белези на хиперпигментация като потъмняване на косата и поява на надлъжни ленти по ноктите. При около 20% от случаите на болестта е налице витилиго.

Наследствени ендокринни синдроми

Синдром на множествена ендокринна неоплазия

Най-значимата дерматологична проява на синдрома на множествената ендокринна неиплазия е лишейната амилоидоза. Това състояние се проявява по кожата на горната част на гърба и крайниците, като сърбежът често е първоначалният симптом. Лишейната амилоидоза се характеризира със сиво-кафяви хиперкератотични папули, които имат потенциал да обхванат по-големи участъци от тялото.

Автоимунни полиендокринни синдроми

Автоимунните полиендокринни синдроми (АПС) са хетерогенна група имунно-медиирани нарушения, характеризиращи се с недостатъчност на поне два ендокринни органа. При повечето пациенти с АПС се наблюдава хронична мукокутанна кандидоза, която се характеризира с чести или постоянни гъбични инфекции на лигавиците, кожата и ноктите. Кожните кандидозни инфекции могат да доведат до ъглов хейлит (болезнени пукнатини около устата), инфекция на скалпа, интертриго (розови или червени петънца) или перианална кандидоза.

Това са най-честите кожни промени при нарушена функция на тези жизненоважни жлези с вътрешна секреция. При успешно лекуване на основното заболяване кожните промени се поддават на обратно развитие.