Кой ден от седмицата ни носи най-много стрес и как да се справим?

За повечето хора неделята не е ден за веселие и почивка, а за настройване и приготвяне за новата делова седмица. Това не важи само за работещите, но и за учениците. Затова неделите винаги ни се виждат кратки. А понеделниците се възприемат като най-мързеливия ден.

Поради лични причини или национални традиции някои дни от седмицата могат да причинят силна мъка, страх и дори ужас. Началото на седмицата се възприема от мозъка като краен или пусков срок и носи цялото психологическо бреме на този факт, обясняват учените. Тези изживявания се засилват особено в някои месеци. За повечето хора например есента е тъжен и меланхоличен сезон - защото денят намалява, лятната почивка е зад гърба ни, учебната година почва. И хората страдат, докато не се примирят. За такива моменти учените съветват да се мобилизират скритите резерви, които могат да подобрят настроението.
Според психиатъра Дон Шарп, който специализира в преодоляването на сезонна депресия и стрес, човек трябва да е предварително наясно за мрачните настроения, които го грозят в зависимост от деня или сезона като цяло. Той изтъква за пример, че много от хората в активна възраст използват неделния следобед да споделят преживяванията си от уикенда. Въпреки широко разпространеното мнение, че сме най-нещастни в понеделник, учените имат нова версия: напрежението, притеснението и потиснатостта в неделя всъщност имат по-негативен ефект. Много често началото на седмицата не е толкова мрачно, колкото е било в представите ни.

Хората не страдат от по-голяма липса на настроение в понеделник, отколкото във вторник, сряда или четвъртък. И не са по-навъсени. Значително по-весели били обаче в петък и през уикенда според изследователи от университета Корнел. Тяхно проучване установило, че хората изразяват най-неприятни емоции във вторник и най-позитивни в неделя при събуждане.

Друго проучване на 340 000 доброволци отчита, че мъжете изпитват повече положителни емоции от жените, а женените - от самотните. Въпреки твърденията за неизбежна криза от края на кариерата заради влизането в третата възраст, "младите" пенсионери всъщност също били в групата на оптимистите.

Екипът от психиатри и невролози начело с Артър Стоун потвърдил и тезата, че предчувствието за нещо неприятно се отразява по-зле от реален малшанс. Той съветва да не се фокусираме върху евентуални противни изживявания, които биха могли да се случат в бъдеще, а да се осланяме на случващото се в момента. Учените са категорични, че ако позволим досадните мисли за понеделнишкото заседание да ни скапят неделята, всъщност нагнетяваме стреса и го превръщаме в хроничен.

Глобалната рецесия вдига нивото на стрес до такава степен, че всеки четвърти работещ вече отговаря, че не може да се наслади на ползотворен уикенд, защото мисълта, че свършва, го измъчва и проваля почивката му. А понякога дори се проявява под формата на паник атаки. Близо 26% се ужасяват от мисълта, че идва понеделник, трябва да отидат на робота и да се борят за нея като за последно, а не знаят дали ще им стигнат силите. Звучи прекалено просто, но с усещането за безкраен делник човек може да се бори дори с дребни неща като редовно използване на регламентираната си обедна почивка. Учените предупреждават, че хроничният стрес е най-прекият път към болестите.

Нетрадиционен ход за повдигане на духа предлага Адам Каплин от екипа на Стоун. Той съветва хората да си настроят отрезвяващо съобщение на мобилния телефон, което да получат всеки ден 5 минути след края на работното време: "Спри да мислиш за работа, съсредоточи се върху приятните за теб неща!" Въпреки че изглежда безполезно, това напомняне, заедно със спазването на няколко други прости, но ефективни съвета, може значително да подобри вътрешната стабилност.

Ето какви съвети дават психолози, специализирали в разговори с работохолици:

1. Управлявайте времето си, то е най-ограниченият ни актив и в повечето случаи може да се управлява по-ефективно. Подходът е като при диетите - записвайте всичко, което правите, и колко време ви отнема. Това ще ви позволи да оптимизирате процесите. Препоръчително е да се работи по приоритети, а не за обем. Стратегията "първо ще свърша това, че е бързо, а после на спокойствие ще работя важното" всъщност е губеща в стратегически план.

2. Водете здравословен живот, защото е вид инвестиция, която ви прави конкурентоспособен на пазара на труда. Полезните храни, редовните физически упражнения и разходката, достатъчното сън, осигуряват на тялото ползотворна почивка и възстановяване след напрегнат ден. Така то може по-добре да се справя със стреса и да не позволява падането на имунитета.

3. Знайте границите си и не поемайте повече работа, отколкото можете да свършите. Всеки иска да бъде харесван и уважаван в службата, но не на всяка цена. Психолозите препоръчват да се репетират техники за учтив отказ от несвойствени или непосилни задачи. За да запазите добри отношения, го направете твърдо, но без да обиждате или разстройвате колегите.

4. Анализирайте кое точно ви стресира. Посочите ли причината за напрежението, ще можете да работите за целенасоченото й преодоляване.

5. Избягвайте ненужни конфликти, ако това ще ви донесе неоправдан стрес. Подминете ситуацията и отстоявайте само наистина важните неща.

6. Приемете нещата, които не можете да промените. В някои ситуации човек просто няма какво да направи. Ако е така, констатирайте го и го приемете като факт, а не като ситуация, в която трябва някак да действате. Това ще съхрани силите ви за истински важните събития.

7. Отделете време за "презареждане на батериите" всеки ден. Почивките по време на работа не са прахосване на време, а косвен начин за повече креативност, бърза мисъл и добри идеи.

8. Намерете време за социални контакти. Приятелите помагат да се видят нещата по-ясно. И не само връщат трезвия поглед, но укрепват здравето ни с многото положителни емоции.

9. Погледнете от друг ъгъл. Винаги се опитвайте да видите положителната страна на нещата. Почти винаги има и плюсове.

10. Не използвайте алкохол, никотин или кофеин за справяне със стреса, той сам по себе си е проблем. Не добавяйте и други.