Къде в мозъка възниква възприятието ни за себе си

Някога чудили ли сте се къде в мозъка ви „живее“ онзи интересен герой, наречен „Аз“? Според скорошно проучване, ръководено от Йозеф Парвизи от Станфорд, малка структура, разположена между двете мозъчни полукълба, играе основна роля в интегрирането на информацията за местоположение, движение, мускулни и ставни позиции и усещания, за да се формира възприятието за себе си.

Структурата, наречена преден прекунеус или aPCu, е епицентърът на система от разпределени мозъчни региони, които работят в синхрон – тяхната активност се повишава и намалява в координация една с друга, което показва работа в екип. За да обясни значението на системата, Парвизи се позовава на странната двойка „аз“ и „мен“. „Зад всяко действие, което предприемаме, дори по време на сън, винаги стои фактор, който ние наричаме „Аз“. „Аз“ е всичко, което сме съхранили в спомените си за самия себе си.“

Двете аз

Невроанатомично съществуват отделни мозъчни структури, които управляват всяко от двете аз, като двете системи непрекъснато взаимодействат една с друга.

Физическото възприятие за себе си контрастира с друг, наративен аспект, който е свързан с активно или пасивно мислене за миналия живот или планиране на бъдещето, включващ неща като памет, навици, личност, емоции, чувства към другите и т.н.

>>> Себевъзприятието съвпада с представата на останалите за вас

Наративното аз „живее“ в добре проучена мрежа, наречена мрежа по подразбиране. Все още обаче няма име за мрежата на физическото аз, въпреки че е известно, че съществува. Предишни проучвания подчертават набор от структури, които го съставят, но не се споменава нищо за aPCu.

За по-нататъшното очертаване на мозъчната мрежа, ръководена от aPCu, екипът на Парвизи проучва данни за изображения на мозъка от петима души, както и от близо 1000 участници в проекта Human Connectome, стартиран през 2010 г. за картографиране на невронните връзки на човешкия мозък.

„Ние открихме точното местоположение на ключовите клетки в aPCu, а наличните данни ясно показват как те се свързват с останалата част от мозъка.“, коментира Парвизи. „aPCU се намира близо до мозъчна структура, която се счита за ключова в мрежата по подразбиране.“

Проучване на мозъка

Парвизи извършва наблюденията си върху свои пациенти, които са подложени на оценка за възможно хирургично лечение на повтарящи се, резистентни на лекарства епилептични припадъци. По време на изследването фини игли, които служат като електроди, се вкарват в мозъка от неврохирург. Пациентите остават свързани към апарата за наблюдение в продължение на няколко дни, докато електродите улавят електрическата активност в мозъка. Процедурата отчита повтарящите се гърчове, позволявайки на невролозите да определят точното място в мозъка на всеки пациент.

Със съгласието на пациентите Парвизи пропуска слаби електрически импулси през поредица от отделни електроди, стимулирайки или прекъсвайки активността в малки дискретни петна от мозъчна материя.

По време на проучването един от пациентити съобщава, че всеки път, когато получава припадък, изпитва деперсонализация и дисоциация. Оказва се, че гърчовете произхождат от aPCu.

За да научи повече за случващото се, Парвази включва още осем пациенти с имплантирани електроди, преминаващи през aPCu. „Всички споделят, че нещо странно се случва с тях. Всъщност трима от тях съобщават за ясно чувство на деперсонализация, подобно на приема на психотропни вещества.“

Екипът установява, че, в зависимост коя част от мозъка (лява или дясна) се стимулира, пациентите изпитват различно усещане – нещо, което учените възнамеряват да проучат в бъдещи изследвания.