Майчината грижа влияе на ДНК-то в мозъка на възрастните

Учените намират отговор на философския въпрос кое е определящо биологичната определеност или начинът на възпитаване - оказва се, че между двете има сериозна връзка.
Изследователите от института по биология "Салк" в Сан Диего, Калифорния констатират, че начинът, по който майката се грижи за поколението си, реално променя ДНК-то на малките. Научният труд подкрепя проучванията, че обкръжението на децата влияе върху развитието на мозъка и хвърля светлина върху това как възникват заболявания като депресията и шизофренията в зряла възраст.

"Научени сме да вярваме, че нашето ДНК е нещо стабилно, непроменимо. Това, което ни превръща в хората, които сме, но реалността е, че формирането му е много по-динамично. Оказва се, че в клетките ни има гени, които са способни да се копират и да се движат, което означава, че в някои отношения нашето ДНК също се променя", заявява Ръсти Гейдж, професор в Генната лаборатория на Института "Салк".

В продължение на поне десетилетие учените са знаели, че повечето клетки в мозъка на бозайниците претърпяват промени в ДНК-то, които, например, могат да направят всеки неврон малко по-различен от неговия съсед. Някои от тези промени са причинени от "прескачането" на гени - познати като дълги разпръснати ядрени елементи, които се преместват от едно място в генома до друго. През 2005 г. в лабораторията на Гейдж открили, че сканиращият ген, наречен L1, за който вече е било известно, че може да постави свое копие на нови места в генома, може да участва и в развиващите се невронни мозъчни клетки.

Хипотезата на екипа е, че такива промени създават потенциално полезно разнообразие в мозъчните клетки. Един вид фина настройка на функциите им. В същото време, обаче, е възможно да допринесат и за невропсихиатрични състояния.

"Ние знаехме, че клетките могат да осъществят промени в ДНК си, но според спекулациите това не е случаен процес. Може би в мозъка или в околната среда има фактори, които повече или по-малко причиняват тези промени и влияят на тяхната честота", казва Трейси Бедросян, бивш сътрудник в "Салк" и първи автор на изследването.

За да дадат отговор на този въпрос Гейдж, Бедросян и екипът им започват да наблюдават различната майчина грижа, която мишките осигуряват на поколението си. След това те сравняват ДНК-то на потомствения хипокампус - частта в мозъка, която е свързана с дълготрайната памет, емоциите и част от рефлексите. Екипът открива връзка между грижите на майките и броя копия на L1. Мишките с внимателни майки имат по-малко копия от скачащия ген L1, а тези с пренебрежителна грижа имат повече копия на гена, следователно и по-голямо генетично разнообразие в мозъка си.

След редица контролни експерименти изследователите доказват, че връзката не е случайна. Хипотезата им предполага, че поколенията, към които майките са оказвали по-малка грижа, са по-стресирани и това кара гените им да се копират и разместват по-често. Подобна корелация е установена само за уникалния ген L1.

"Това откритие е в съгласие с проучванията за пренебрегването на децата в ранна възраст, които също показват изменени модели на ДНК метилирането в други гени. Това ни дава надежда, защото, щом разберем механизма, можем да започнем да разработваме стратегии за намеса", казва още Гейдж.

Изследователите споделят, че в този момент не е ясно дали съществуват функционални последици от увеличените елементи на L1. Бъдещата им работа ще изследва поведението на мишките при когнитивни тестове. Като например дали запомнянето на пътя в лабиринта, водещ до лечение, може да бъде корелирано с броя на гените L1.

По статията работи: Богдана Георгиева
Източник: www.sciencedaily.com
Снимка: pinterest.com