Маниите на съвремието

от 20 окт 2011г.

Всекидневието ни е изпълнено с гениални медицински открития и с все по-успешни изобретения, които подобряват качеството на съществуването ни. Имаме си нови страсти, отдаваме се на причудливи занимания и търсим вълнуващи преживявания. Стремим се да изживяваме всеки един ден, като че ли ни е последен и се впускаме да рискуваме, с увереността, че сме безсмъртни... В цялата тази въртележка на пълноценно живеене рядко се спираме, за да си дадем сметка, че пъстрото ни съвремие, крие съвсем нови опасности за нашето психично здраве. Мозъкът ни се опитва да се нагоди към бързите промени, а всичко около нас е подчинено на идеята да сведе до минимум нуждата да мислим за физическото си оцеляване. Това от своя страна ни дава достатъчно свободно време да разглезим сетивата си, да направим ленива мисълта си ... и да станем жертва на някоя от многото модерни мании. Сигурно за мнозина звучи несериозно да характеризираме нездравото влечение към пазаруването, нежеланието да се откъснем от службата или честите посещения в солариума като болестни състояния, но те са точно такива, при това все по-масови и по-опасни.

Шопингманията или казано просто - манията за пазаруване, засяга предимно дамите. Типично за нея е безконтролното купуване на дрехи, козметика и вещи, независимо от функционалността и цената. Характеризира се с липсата на логика и контрол в пазаруването. Болните крият покупките от близките си, защото осъзнават проблема, но не могат да се преборят с него. Причините за вманиачаването в пазаруването често са самота, чувство за вътрешна пустота и недооцененост или сътресения в семейството. Шопингманията разрушава взаимоотношения, защото води до големи дългове и недоверие в семейството. Поддавайки се на симпатичното клише „шопингтерапия", много бързо можем да се озовем пред кабинета на истински терапевт.

Психолозите са нарекли тази своеобразна болест "ониомания" - от гръцкото ὤνιος - стока, покупка, и μανία - натрапчива потребност. По последни данни 90% от жертвите на ониоманията са жени, а „болните" в световен мащаб са над 10%. Според проучвания само в Германия са диагностицирани над 800 000 души, попаднали в тази съвременна клопка.

Ониоманията предизвиква силна абстиненция. При ограничаване на пазаруването, човек започва да изпитва тревожност и гняв, появяват се дори сърдечно-съдови нарушения.

Ако почувствате, че вече трудно контролирате влечението си към разпродажбите и рафтовете, отрупани с всевъзможни изкушения, просто се опитайте да потърсите друго занимание, което да ви доставя удоволствие. Уверете се, че имате верни приятели, които ще възпрат поривите ви да си тръгнете от мола с десетина пакета, и не носете в себе си повече пари, отколкото можете да си позволите да похарчите.

Друга интересна мания, която засяга все повече хора в развитите държави е пристрастеността към работата. За много от нас работният процес вече не е средство, с което да осигурим нормалното си съществуване, а начин на живот и единствен аспект и смисъл на битието, който ни откъсва дори от най-близките ни хора. Работохолизмът често се свързва със зависимостта към новите технологии и невъзможността да се откажем от социалните мрежи. За да се справите с това болестно състояние, трябва да осъзнаете проблема и да се върнете към един естествен начин на живот с чести почивки сред природата и забавления с приятели.

Може би защото от всички списания и реклами се усмихват дами с перфектна кожа без петънца и бръчки, или защото инжекцията с ботокс стана достъпна за твърде широк кръг от хора, може би от чувство за недооцененост или пък от липса на внимание, все по-често млади жени и мъже стават жертва на бръчкорексията. Вманиаченото взиране в често несъществуващи несъвършенства кара милиони по цял свят да прибягват до услугите на естетичните хирурзи. Всяка лека бразда по лицето мигновено се запълва с ботокс или се отстранява оперативно и така до пълна загуба на способност за мимики и до лишаване от идентичност. В клопката на бръчкорексията попадат все по-млади хора, а тази модерна мания заплашително навлиза и у нас.

За разлика от бръчкорексията, чиито жертви в България не са много, тенорексията се развихри с пълна сила. Маниакалното желание за придобиване на шоколадов тен завладя много младежи през последните няколко години. Доказано е, че соларните бани стимулират секрецията на ендорфин, който води до еуфория и чувство на щастие. Нищо обаче не може да оправдае пораженията, които UV - лъчите нанасят на кожата - пигментни петна, дехидратация, стареене и дори меланом (най-агресивният и опасен тип рак на кожата ).

Редица държави ограничиха достъпа до солариум на лица под 18 години. Не бива да забравяме, че кожата ни има памет и поражения, нанесени в детска и младежка възраст, могат да предизвикат сериозни здравословни проблеми на един по-късен етап.

Слънчевите лъчи през лятото и солариумът през по-хладните месеци са полезни, но мярката е изключително важна. Специалистите съветват солариумът да се посещава не повече от осем пъти годишно, като първите сеанси не бива да надвишават 5 минути. Напомняме ви, че красивият бронзов загар е постижим с лосион или спрей за тен, както и с бронзиращи продукти, които са напълно безопасни.

Всички съвременни мании имат сходен механизъм на действие. Задоволяването им води до повишаване на нивата на серотонин и ендорфини в организма, а това ни дава усещане за щастие и удовлетвореност. Нужни са много търпение и воля, за да възвърнем свободата си и да се измъкнем от модерните клопки - всичко е в наши ръце.