Може ли цитонамазката да помогне за откриване на рак на гърдата и яйчниците

Рутинните прегледи се превърнаха в мощен инструмент за ранно откриване на рак на маточната шийка. Сега изследванията показват, че цервикалните клетки, събирани по време на тези прегледи, могат да са ключът към ефективен скрининг и за други гинекологични ракови заболявания.

Ново проучване предполага, че чрез анализиране на геномите на цервикалните клетки, изследователите могат да намерят генетични сигнатури, които предсказват риска от рак на яйчниците, гърдата и ендометриума (лигавицата на матката). Ако тестът се окаже ефективен в по-големи проучвания, той би могъл да предложи прост начин за използване на цитонамазката за откриване и на други ракови заболявания, освен този на маточната шийка.

“Една проба може да се използва за предсказване на риска от всички четири гинекологични рака – рак на гърдата, яйчниците, ендометриума и рак на маточната шийка.“, казва Мартин Видшвендтер, старши автор на изследването и професор по превенция и скрининг на рак в Университета в Инсбрук, Австрия. „Искате да го улесните. Ако не е приятно, жените вероятно няма да се възползват.“

Тестът търси модели на метилиране в геномите на цервикалните клетки. В хода на живота, започвайки в утробата, човешките клетки натрупват химически модификации на геномите си. За разлика от генетичните мутации, те не променят генетичния код на клетката, а са като молекулярни „шапки“, които се прикрепят към ДНК и могат да включват или изключват определени гени.

Проучването

Има много фактори, които влияят на модела на метилиране на ДНК в клетките на маточната шийка, включително излагане на определени нива на химикали или хормони като прогестерон, които могат да променят риска от развитие на рак. В този смисъл подобни промени в клетките на маточната шийка могат да бъдат използвани за отчитане на цялостната история на пациента, което оказва влияние върху риска от рак.

„Нашата идея беше, че тези клетки, които са чувствителни към хормони, записват експозициите през целия живот в епигенома.“, казва Видшвендтер, който се заема да открие дали специфичен подпис в клетките може да предложи някакви улики за риска от рак.

Той и колегите му изследват проби от цитонамазки от около 2000 жени в 15 различни здравни центъра в Европа. Към началото на проучването част от жените имат рак на яйчниците или гърдата, други са здрави, а някои са с подозрения за наличие на рак, но все още не са диагностицирани. Изследването не разкрива пълната демографска разбивка на кохортата, но анализът предполага, че етническата принадлежност не оказва влияние върху общите оценки за риска.

Екипът анализира половината от пробите и след това използва данните, за да обучи алгоритъм за откриване на модели на метилиране в цервикалните клетки, които корелират с риска от гинекологичен рак.

Методът е в състояние да групира хората по риск

Алгоритъмът е използван и за предвиждане на пациентите, които са изложени на най-висок от рак. Според Видшвендтер 70% до 75% от всички случаи на ракови заболявания на яйчниците и гърдата могат да бъдат открити в най-рисковата група. Резултатите са публикувани в две статии в списанието „Nature Communications“.

Това предполага, че анализът е в състояние точно да групира хората по риск, коментира Шели Туроджър, изследовател по превенция на рак в Центъра по рак „Moffitt”. Това може да доведе до разработването на по-добри стратегии за наблюдение на жените, които са изложени на най-висок риск. Но, според Туроджър, може да мине известно време, преди тестът да даде клинична полза в голям мащаб.

“Концептуално мисля, че това е много интересен подход. Разглеждането на метилирането е начин, по който бихме могли да оценим експозициите, на които една жена е изложена през живота си, както и тяхното потенциално влияние върху риска от рак.“, казва Шели. „Трудно е да се идентифицира рак или предракови лезии, така че това може да е добър начин за определяне на хората с висок риск. Повечето жени си правят редовно цитонамазка, така че имаме този тип проба.“

Наличните методи за скрининг не са способни да открият рак в ранен стадий

Има технологии за скрининг на жени за рак на яйчниците или ендометриума, включително кръвен тест, наречен CA 125, и ултразвуково изображение. „Проблемът с тези методи е, че те не са в състояние да открият рак в ранен етап, когато лечението има най-голям шанс за успех.“, коментира Туроджър. „Но ако имаме данни за жените, които за изложени на по-висок риск, може би тези методи за скрининг ще работят по-добре и ще доведат до по-добри резултати.“

Има обаче още работа, която трябва да се свърши, преди подобен инструмент да бъде разгърнат в световен мащаб. Изследователите в проучването използват десетки хиляди генетични маркери, за да генерират модели на метилиране, които са способни да показват различни рискове от рак.

„Ако използват само 5 или 10 маркера, може да е по-лесно“, коментира Туроджър. „Много по-скъпо е да се измерва в такъв мащаб, обхващащ целия геном, отколкото само няколко маркера. Така че, от гледна точка на разходите, може да е непосилно.“

Също така алгоритмите, обучени и тествани върху една популация пациенти – в този случай жени, лекувани в здравни центрове в Европа – често не се представят толкова добре при други популации. Инструмент, който може да се използва надеждно на ниво население, ще трябва да включва много по-широк набор от данни.

Все пак проучването проправя път за нови изследвания, разглеждащи връзката между метилирането и риска от развитие на гинекологичен рак.