Мозъкът на децата отличници от бедни семейства работи различно

Доскоро се смяташе, че бедните деца не постигат високи академични постижения, защото неблагоприятните условия, в които живеят, пречат на мозъка им да функционира ефективно. Според учени от Калифорнийския университет в Бъркли обаче те могат да се справят с учебния материал не по-зле от своите връстници, тъй като мозъкът им всъщност успява да се справи със социално-икономическите предизвикателства, но по различен начин.

Изследването е публикувано на 10.12.2021 г. в списание „Nature Communications“, като в него се сравняват скенерни снимки на повече от 6000 американски деца от семейства с по-ниски доходи.

Експертите откриват, че при по-богатите ученици отличните резултати се дължат на специфична мозъчна функция, свързана със способността за доказване на тези, концентрацията и гъвкавостта. За разлика от тях, при бедните деца, които също се справят блестящо на тестовете в училище*, екипът забелязва различна по своя характер мозъчна дейност.

Единият от авторите Силвия Бъндж, която е професор по невронауки, пояснява: „Резултатите ни промениха на 180° научните хипотези на някои наши колеги, според които доброто академично представяне, както при възрастни, така и при деца, е резултат от точно определена мозъчна функция. Очевидно при учениците, които растат в неблагоприятни условия, се активира съвсем различна мозъчна област. При тях наблюдавахме точно обратния процес, и то най-вече при деца от много бедни семейства, които често принадлежат към дадена малцинствена група и нямат възможност да ходят на училище редовно, както техните връстници.“

Според Бъндж и екипа й е неправилно да се прилага универсален подход при изучаване развитието на мозъка на хора с различен социално-икономически статус, етническа и расова принадлежност.

Моника Елууд-Лоуи, студент по психология в Калифорнийския университет в Бъркли, добавя: „Има много проучвания, според които бедните деца се справят по-лошо в училище. Истината е, че голяма част от тях имат добър успех, дори понякога по-добър от този на съучениците им, които живеят в отлични условия.“

Мозъчната функция при бедните деца не е нарушена, просто е различна

Елууд-Лоуи и Бъндж изследват мозъка на деца от семейства с различни доходи, за да проследят какви механизми се задействат, когато им се наложи да се справят с определена училищна или когнитивна задача.

„Целта ни бе да разберем какво точно се случва в главата на дете, което живее в недоимък, но въпреки това се справя отлично с уроците. Искахме да разгадаем мозъчните процеси, благодарение на които това се случва, вместо да търсим какво не функционира или пък функционира неправилно, в сравнение с останалите“, допълва още Лоуи.

Екипът използва скенерни снимки от изследването „Когнитивно развитие на мозъка при подрастващи“, което е най-мащабното национално надлъжно изследване, фокусирано върху мозъчното развитие при деца и тийнейджъри. Включените участници са на възраст 9-11 години и живеят както в материално обезпечени семейства, така и в семейства, които са под прага на бедност за САЩ.

Разлики в невронните връзки при бедните и богатите ученици

След това експертите анализират начина на свързване в латералната фронтопариетална мрежа, където се обработва информацията, касаеща изпълнението на когнитивни задачи, както и механизма на режим на работа по подразбиране, който се включва, когато съзнанието блуждае, вместо да се фокусира върху поставената задача.

При отличниците от богатите семейства се наблюдава по-слаба свързаност между латералната фронтопариетална мрежа и механизма за работа по подразбиране, докато при богатите деца с лошо академично представяне тя е много по-силно изразена. При учениците, които живеят в лоши условия, зависимостта е обратна, тоест тези, които се справят добре с учебния материал, са с добре изразена свързаност.

Проблемите в семейството правят мозъка на бедните деца по-адаптивен

Елууд-Лоуи стига до следния извод: „Мозъкът на бедните деца може и да се развива по различен начин, но работи не по-малко ефективно. Това се дължи на различния тип предизвикателства и проблеми, с които се налага да се сблъскват те в семейството и в училище.“

Важно е да се отбележи, че по време на изследването не се вземат под внимание пластичността на развиващия се мозък и способността на децата да откриват невронни механизми, с чиято помощ да се представят блестящо в училище, въпреки лошите условия, в които живеят.

Идеята на екипа от Бъркли е да се изследват причините за разликата в академичното представяне на децата и да се оборят някои доскорошни твърдения, че единствено средата на живот определя интелектуалното и когнитивното им развитие.

Според учените голяма част от изследванията до този момент стъпват на представителни извадки от деца, които произхождат от добре образовани и относително богати семейства. Така обаче остават в сянка други аспекти от правилното мозъчно развитие, които касаят малчуганите с различен социално-икономически статус.

Едно от предизвикателствата пред Елууд-Лоуи и екипа й е да продължат изследването на мозъчните мрежи и поведение, благодарение на които по-бедните ученици биха могли да подобрят успеха си в училище.

* Monica E. Ellwood-Lowe et al, Brain network coupling associated with cognitive performance varies as a function of a child's environment in the ABCD study, Nature Communications. 2021.